Матрицата на терора през 2015

През 2015 г. мирът се оказа моментът, в който снайперистът си почива. Реалността през 2015 г. ни връхлетя от Париж. Двама души нахлуха в редакцията на френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо“ и откриха огън, убивайки 12 души и ранявайки още 10, показвайки нова форма на тероризма в световен мащаб. До сега тероризма беше насочван срещу политически идеологии или религиозни разбирания. Сега той бе насочен срещу свободата на словото. „Шарли Ебдо“ е издание, известно със своите карикатури на религиозна тематика, често възприемани като изключително обидни за мюсюлманите. Сега тази проява на хумор от страна на френските журналисти бе наказана с река от кръв в самата редакция на изданието. Европа за пръв път, от години, бе ударена толкова силно в самото си сърце. Сякаш с времето забравихте атентатите в Мадрид от 2004 г. и тези в лондонското метро през 2005 г. През 2015 г. Европа се превърна в основна цел на тероризма.

Всички са „Шарли Ебдо“

Атентаторите бяха Шариф и Саид Куаши – радикализирани френски граждани от алжирски произход. Паралелно с тях, атентат в магазин за храни кашер, извърши Амеди Кулибали. В резултат на действията му загинаха 4-ма цивилни и самият той. В крайна сметка полицията ликвидира братята Куаши на 9-ти януари, но техните действия предизвикаха истинска дискусия за провала на френското общество да интегрира своите граждани от чуждестранен произход. Появиха се истории за гетата на низверганатите от благоденстващото френско общество, френски граждани. Тези, които мизерстват в „катакомбите“ на процъфтяващия Париж. Тези, които са толкова нещастни, че са склонни да влязат в редиците на всяка радикална организация, която им обещава по-достоен живот и социално равноправие.

Точно тогава отговорността за поредиците от терористични удари в Париж бе поета от Ислямска държава. Организацията, която до тогава бе приемана от европейците като някакво формирование, занимаващо се с проблемите на Близкия Изток, нямащо нищо общо с техния живот. Между 7-ми и 9-ти януари Ислямска държава показа, че има свои невидими бойци в „катакомбите“ на бляскавите европейски столици, готови да ударят по всяко време, без значение на цената. Малко по-късно Европа бе изправена пред невиждана имигрантска вълна, причинена именно от размириците в Близкия Изток, голяма част, от които са създадени от самата Ислямска държава. В Париж бе срината и европейската толерантност, което само няколко месеца по-късно доведе до издигането на гранични стени в самото сърце на Европа, предпазващи нейните граждани от скритите „агенти“ на терора, пристигащи на гребена на бежанската вълна.

Терористичната вълна

Атаката в Париж обаче отклони вниманието ни от истинския ужас, който се случва в Близкия Изток и Африка. Отново на 7-ми януари, в Нигерия бяха избити 2000 души след поредица от атаки над град Бага, извършени от Боко Харам - ислямистка групировка, която още преди години, по модела на Ислямска държава откъсна ключови региони в Африка. Европейците обаче приемаха техните действия като обикновено мастило по вестниците, спокойни, че това няма как да стигне до цивилизования им свят. Е, оказа се, че може да достигне и още как?

След това цивилизования свят бе залян от новини за екзекуции от страна на бойците на Ислямска държава, като на 11-ти януари разбрахме, че 40 иракски полицаи са били екзекутирани, защото са отказали подчинение на т.нар. халифат. Такива случаи обаче имаше твърде много през годината. През следващите месеци кръвта по редакцията на „Шарли Ебдо“ засъхна, а Европа се насочи към по-наболели проблеми като финансовата криза в Гърция и бежанската криза. Вълна от терор заля света

Международният фронт на Ислямска държава

На 22-ри май Саудитска Арабия се изправи пред първия атентат над джамия на своя територия. Това стана при взрив в джамия в провинцията Надж, при който загинаха 20 души, а десетки бяха ранени. Отговорността за атаката бе поета от „Ислямска държава“, която се опита да нагнети нарастващото напрежение между сунити и шиити в страната. На 6-ти август нов атентат срещу джамия в страната взе 17 жертви. В този момент вече се бе разгорял и конфликтът в Йемен, където коалиция оглавявана от Саудитска Арабия започна акция за връщането властта в страната на президента Абдрабух Мансур, който бе свален от бунтовниците хуси в страната. На 24-ти септември два взрива разтърсиха джамията в столицата Санаа, където загинаха 36 души.

На 26-ти юни обаче светът стана свидетел на вероятно първата глобално координираната терористична атака, съсредоточена на няколко различни точки в света. Атентатите станаха точно покрай първата годишнина от обявяването на халифата на Ислямска държава. Първият удар беше отново във Франция, където радикализиран мъж причини експлозия в предприятие край град Сен Кантен, ранявайки 2 души. Преди това се оказа, че той е обезглавил директора на предприятието. Часове по-късно джихадист се взриви в джамия в Кувейт, убивайки 25 души и ранявайки 200. Вината за атаката бе поета от Ислямска държава. Най-шокиращо беше случилото се в Тунис, където 35 души бяха разстреляни на плаж край курортния град Сус. Повечето от тях бяха чуждестранни туристи. Това предизвика паника във Великобритания, която организира масово извозване на своите граждани от страната. В Тунис пък бе обявено продължително извънредно положение и бяха гласувани извънредни правомощия за полицията.

Удар нанесе и групата „Аш Шабаб“ в Сомалия, която уби 50 души в атака срещу база на Афиканския съюз. Някои определиха тези нападения като първи случай на координирани действия между отделни терористични групировки. Тоест на 26-ти юни за първи път се срещнахме с буквална демонстрация на идеята за глобален тероризъм. Тогава вече и директно се наложи идеята за нуждата за общ фронт в борбата срещу Ислямска държава, която вече беше започнала да взривява артефактите в историческия сирийски град Палмира, който бе завладяла през пролетта.

Ислямска държава откри истински международен фронт. И напълно логично близките до Сирия държави бяха най-застрашени. Това се доказа на 20-ти юли, когато взривове в граничния турски град Суруч отнеха живота на 32 души. Терористичният акт нагнети напрежението в самата държава, като в следващите дни стотици започнаха протести срещу правителството, обвинявайки го, че не взима нужните предпазни мерки и дори атакувайки го, че съдейства на терористите. Тези съмнения щяха да се задълбочат още повече в края на годината, когато Русия открито обвини Турция, че търгува с петрола на Ислямска държава. Турция бързо започна удари срещу терористите в Сирия, но се оказа, че основните й цели са обекти  на Кюрдската работническа партия ПКК. Всъщност в един момент се оказа, че вместо да се съсредоточи в борбата си срещу тероризма, властите в Турция се насочиха към борбата си срещу кюрдите и предотвратяването на създаването на кюрдска държава по сирийската граница. Атентатът в Суруч превърна Турция в ключов фактор в този конфликт. Тя искаше свалянето на президента Башар Асад, но в същото време твърдо се противопоставяше на напредъка на кюрдските сили по границите.

Извършител на атентата в Суруч беше Сейх Абдурахман Алагьоз, като само няколко месеца по-късно на 10-ти октомври неговият брат Юнус Емре Алагьоз участва в най-кървавия атентат в новата история на Турция. На 10-ти октомври два взрива в Анкара убиха 128 души, граждани на турската столица. Отговорността за атентатите пое Ислямска държава. Последва истинско гонение на терористи в страната, като през следващите дни бяха задържани десетки души, свързвани с терористични групи.

Всъщност в действията на Ислямска държава започна да се наблюдава логиката, че когато групировката търпи поражения на своя територия, задвижва агитационната си машина чрез външни атентати. Така и ударите на 26-ти юни дойдоха малко, след като кюрдските сили си върнаха контрола над зоната около град Тел Авиат, отрязвайки основен граничен канал за групировката и доближавайки максимално нейното седалище в Рака. Ислямска държава набира симпатизанти главно в социалните мрежи, като в повечето случаи логиката на атентатите на групата е обвързвана с разсейване на вниманието от нейните провали в Сирия и Ирак. Ударите във външни територии, засилват впечатлението за силата на групировката. Атентатите по-скоро имат за цел да работят на психологическо ниво спрямо потенциалните последователи на групата, отправяйки посланието, че всеки потенциален враг ще бъде атакуван.

Русия срещу Ислямска държава

На 30-ти септември Русия започна да нанася въздушни удари срещу Ислямска държава, давайки началото на период на масово отстъпление на групата и сериозно настъпление на сирийската правителствена армия. Отговорът дойде само месец по-късно. На 31-ви октомври руски пътнически самолет се разби, малко след излитането си от египетския курорт Шарм ел Шейх. В катастрофата загинаха 224 души. Ислямска държава веднага пое отговорност за катастрофата. Версията за атентат обаче не беше официализирана със седмици. Около катастрофата се извършваха редица разследвания от международни екипи, като в същото време няколко държави, сред които Русия и Великобритания, започнаха да извозват своите туристи от Египет. Руската страна дори блокира туристическите пътувания на свои граждани към страната. Атентатът нанесе тежък удар на Египет, като страната загуби доверието на няколко държави, представляващи изключителен източник на туристи към нейните курорти. Някои специалисти оцениха потенциалните загуби на милиарди долари. След като руската страна официално призна версията за атентата, Европа и света бяха залети от множество случаи на аварийно приземили се самолети, поради фалшиви заплаши за атентати. Терорът, комбиниран с бежанската вълна, докара Европа до паника, която не бе ясно, дали може да бъде овладяна.

Черният петък 13-ти

Всичко ескалира на черният ноемврийски петък 13-ти. През нощта Париж е залят от серия терористични атаки, оставяйки мъртви 129 души, Първо камикадзе се самовзривява пред стадион „Стад дьо Франс“, където е играе мач между Франция и Германия. Убит е един цивилен. След това въоръжени нападатели атакуват няколко заведения в центъра на Париж, убивайки 15 души. В атака срещу бар „Ла Бел Екип“ загиват 19 души. По това време трима души нахлуват в концертната зала „Батаклан“. Там има рок концерт. Те откриват стрелба и избиват 89 души, ранявайки още поне 100. По същото време пред „Стад дьо Франс“ има още няколко взрива. Цяла Европа е шокирана. Атентатите са обявени за европейския 11-ти септември. Отговорността за атаките е поета от Ислямска държава. Според специалисти основна цел на атаките е бил френския президент Франсоа Оланд, който по това време присъства на стадион „Стад дьо Франс“. Това представлява първи опит за терористичен акт, директно насочен срещу европейски лидер. Във Франция се обявява извънредно положение. През следващите дни френските спец части извършват редица рейдове в различни части на страната.

За организатор на атаките се смята Абделахмид Абауд, основен палач на Ислямска държава. Смята се, че атентаторите са влезли във Франция през Белгия. През следващите дни и двете страни засилват полицейската охрана по своите улици. На 18-ти ноември парижкия квартал Сен Дени е отцепен в рамките на мащабна полицейска операция за залавяне на заподозрени за атентатите. В следствие на събитията Франция засилва натиска си срещу Ислямска държава и започва международна кампания за набиране на съюзници. Атентатите стават точно в деня, в който излиза новината за убийството на основния боец на ИД Джихадиста Джон, докато кюрдите си връщат контрола над иракския град Синджар. На 12-ти ноември групировката организира два взрива в столицата на Ливан – Бейрут, избивайки 37 души. Експлозиите са в предградие с шиитско население, контролирано от групата Хизбула, която води преки боеве с Ислямска държава в Сирия.

САЩ, Калифорния, Сан Бернардино.............

Така реално групировката губи влиянието си в Близкия Изток, но разширява популярността си в световен план. Тя натрупва редица последователи, които не стават официални бойци на групировката, но са склонни да изпълняват самоиницирани атаки.

По този начин Ислямска държава има истинска втора армия, която е невидима, дори за самата група. Този фронт е напълно непредвидим и неподлежащ на пряк контрол. Това се доказа на 2-ри декември, когато двама нападатели убиха 14 души в социален дом в Калифорния. По-късно и нападателите бяха убити. Оказа се , че те са Ташфийн Малик и Саид Фарук. Двамата са симпатизанти на Ислямска държава, като дори Малик се е врекла във вярност на групировката чрез социалните мрежи. Двойката никога не става официална част от групировката, но самоорганизира атентата, хвърлил в смут САЩ. Опасенията за нахлуването на атентатори от Близкия Изток в страната през Европа ескалират и властите в Америка затягат безвизовата си политика за редица европейски страни. Това обтяга отношенията с ЕС, където вече някои от водещите държави като Франция и Германия открито търсят помощ за борбата с тероризма от Русия.

Тероризмът остави огромна диря върху 2015 г. , последствията от която ще се видят през следващата година.