Човешките права в България през 2011 г. – значителен регрес в ключови сфери

Тревожни развития в ключови сфери отбелязва Българският хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България през 2011 г.
Докладът беше представен днес на специална пресконференция в София.
БХК отбелязва, че положението с правата на човека пропада или остава на тревожно ниско ниво в много области, особено при независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване, употребата на сила и оръжие от полицейските органи, условията в затворите и следствените арести, правата на етническите и религиозните малцинствa.
Сред основните проблеми с правата на човека в България за 2011 г., отбелязани от БХК, са:
- Независимостта на съда претърпя сериозни атаки както от страна на изпълнителната власт, най-вече в лицето на вицепремиера Цветан Цветанов, така и от страна на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат. Парламентът също допринесе за възпроизвеждане на зависимостите на правосъдната система.
- България продължи да обръща гръб на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
- Полицейският произвол и употребата на ненужна сила от страна на полицията отбелязаха ръст. БХК получи много оплаквания за малтретиране от страна на полицейски служители, в някои случаи стигащо до изтезание. Този тип практики бяха на няколко пъти оправдани от страна на министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР.
- Продължи вандализирането на мюсюлмански молитвени домове из цялата страна. През 2011 г. случаите зачестиха, а някои от тях бяха особено драстични. В нито един от случаите няма установени извършители. Обект на нарушения на тяхното право да изповядват своята религия, както и на други човешки права, станаха и членове на други малцинствени вероизповедания.
- И през 2011 г. журналисти и редактори съобщиха за наличието на натиск, цензура и автоцензура в българските медии. В допълнение, в месеците преди президентските и местните избори много медии започнаха да продават редакционното си съдържание, като, в противоречие с етичните принципи, платените публикации не бяха обозначени като такива.
- Пренаселеността в затворите остава изключително сериозен проблем. В корпуса на затвора в Бургас през годината в различни периоди бяха настанени от 860 до 880 лишени от свобода при капацитет 371 места.
- Положението с етническата дискриминация на практика се влоши значително през втората половина от годината с безпрецедентни публични демонстрации на етническа нетолерантност спрямо ромското малцинство.
- Правните гаранции и практическите възможности за упражняване правото на убежище и международна закрила в България останаха на изключително ниско ниво. Правителството не съумя да изпълни поетите си международни задължения да предоставя адекватна закрила на лицата, нуждаещи се от нея. Независимо от изричната промяна на закона през ноември 2011г., чужденците, търсещи закрила в България, продължиха да бъдат задържани в центровете за нелегални мигранти (СДВНЧ) и да получават затвор вместо закрила.
- Достъпът до съд на задържаните нелегални мигранти, преди да са изтекли 6 месеца от задържането, продължи да бъде отказван като стандарт в законодателството и практиката, през което време мигрантите продължават да нямат право на правна помощ за съвет и защита от адвокат.
- Деинституционализацията на деца с увреждания, живеещи в институции, протича бавно и със съмнителен успех. Посещения на екипи на БХК в домове за деца и младежи с увреждания в края на 2011 г. показаха, че грижата за деца и младежи с животозастрашено състояние не се е подобрила съществено.
- През 2011 г. не бе постигнат никакъв резултат в разследванията на случаите на смърт и други увреждания, установени в резултат на съвместната проверка на БХК и Прокуратурата на Република България в домовете за деца с умствени увреждания през 2010 г. Нито едно от досъдебните производства досега не е завършило с внасяне на обвинителен акт в съда.
- Потъпкването на правата на хората в институциите за възрастни с психични разстройства и умствена изостаналост продължи. В същото време 2011 година може да бъде определена като особено важна за правата на тези хора. Решението на Европейския съд по правата на човека по делото Станев срещу България налага цялостна реформа на ограничаването на дееспособността и на процедурата по настаняване в домове за възрастни с ментални увреждания.
- Правото на зачитане на личния и семейния живот на хиляди хора в България продължи да бъде сериозно нарушавано поради голямата честота и произвола в употребата на специални разузнавателни средства от службите за сигурност.
- Сексуалната ориентация продължава да не е сред защитените от престъпления на омраза признаци в Наказателния кодекс. България остава една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол.
- В Наказателния кодекс продължи да отсъства специфичен състав за изтезание.
Като положителен пункт БХК отбелязва видимия напредък в практиката на Върховния административен съд по прилагане на антидискриминационния закон, макар тази практика да продължава да има и проблеми.
Положително развитие е и изготвеният от МВР законопроект, който предвижда въвеждането на стандарта "абсолютна необходимост" при употреба на сила, оръжие и помощни средства от полицията.
Плюс е и приетата в средата на миналата година от правителството Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето, която предвижда премахване на законодателството и на институциите, свързани с репресивната система на борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, и възприемане на система за защита на децата в конфликт със закона чрез социални и образователни мерки, в съответствие с препоръките на Комитета по правата на детето. Няма обаче предприети стъпки за практическата реализация на тази концепция.
Заслужава да се отбележи положително и проекта за Закон за детето.