Кой поръчва музиката в БНР и БНТ, за да плати сметката

Преди дни генералните директори на двете обществени медии се отчетоха за последното шестмесечие от управлението си. От отчета на БНТ разбрахме, че държавната телевизия, която се води обществена, има дефицит от 44 или 45 млн. лева и все още не се знае точната сума. При бюджет от 67 млн. лева.

Мимоходом се промъкна информацията, че БНТ е получила още други 25 млн. лева, а преди това още някакви 5-6 млн. лева. Получава се така, че тя е похарчила суми, които са повече от отпуснатия от държавата бюджет. Това не може да бъде наречено фалит, терминът може би трябва да бъде измислен от икономистите. Как се е случило това? Сега е лесно всичко да се припише на освободения от поста генерален директор Константин Каменаров, който беше уволнен след условна присъда за управление на автомобил в нетрезво състояние.

Не е ясно обаче с какъв дефицит е получил националната телевизия и с колко е опразнил той джоба на данъкоплатците. При отчета си пред Съвета за електронни медии /СЕМ/, програмният директор Емил Кошлуков заяви, че не знае нищо и не е подписвал нищо. Как се е случило това, след като най-големите задължения през последните месеци са натрупани от няколко предавания. Явно е, че който е поръчал музиката, т.е. управлението, си е потърсил сметката.

Ясно е, че който и да избере СЕМ за генерален директор на БНТ, а изборът май е предрешен, той ще застане с протегната ръка пред финансовото министерство. Действителната сметка обаче ще плати обикновеният данъкоплатец. Дали той не е добре да разбере най-сетне кой поръчва музиката, т.е. такова управление, за да го накара да плати сметката. Защото плащането на частни поръчки с държавни пари взема застрашителни размери.

Смело по тези стъпки върви и БНР, което по време на последните управления би всички собствени рекорди по протести. Поради управленско нехайство преди две години, навръх Нова година, националното радио не можеше да излъчи даже националния химн без разрешение от организациите за авторски и сродни права Музикаутор и Профон.

„Пестеливият“ генерален директор Александър Велев дори не прекъсна отпуската си, но затова пък в условията на изпълнена обществена поръчка си поръча нов автомобил на оперативен лизинг, при условие, че месеци преди това в БНР бяха доставени нови. Мотивира се, че чисто новият му служебен автомобил не бил сигурен и застрашавал живота му.

„Старият“ служебен автомобил той подари на СЕМ, с което си получи безрезервната подкрепа на един от членовете му. Явно животът на членовете на СЕМ не му е толкова скъп, макар че автомобилът и досега е в употреба и във видимо прекрасно състояние. Виси въпросът „подаръкът“ конфликт на интереси ли е или не. Велев смело заяви как щял да реформира БНР. Резултатите са печални. Опитът му да „реформира“ Радио България приключи с протести и нелепи обяснения пред институциите. Стигна се дори до протести на децата от Детския радиохор с половинвековна слава.

Велев се извини, че не бил разбрал колко привързани са децата към своя диригент. След това на протест излязоха и другите музиканти от оркестрите, които пяха под прозорците на Министерския съвет и пред Народния театър. Те и сега са готови да излязат. Протест организираха и звукорежисьорите, заради разбиването на техническата самостоятелност на програмите и недоволството им продължава да тлее. Ключовата в концепцията му идея за общ нюзрум на медията отпадна преди да е започнала.

През това време рейтингите на програмите се сринаха катастрофално, което генералният директор обясни като нормално за европейска страна. Само дето бе пропуснат фактът, че преди това те бяха с лидерски позиции. Справедливостта изисква да се каже, че падането на обхвата на аудиторията започна при предишния генерален директор, но при Велев получи завършен вид.

При отчета си пред СЕМ генералният директор Александър Велев така и не можа да обясни на коя позиция е сега водещата програма „Хоризонт“ – на втора или на четвърта. За прикритие бе смената даже пийпълметричната агенция. Рейтингите бяха обявени пред СЕМ за „фирмена тайна“, поддържана обаче с парите на данъкоплатците.

Тайна е защо служебните архиви на БНР вместо в Държавния архив отидоха /и на каква цена/ за съхраняване в частна фирма. Също каква техника и на каква цена унищожи пороят след забравен отворен прозорец във фонотеката на БНР. След извършения ремонт тихомълком бе извършен нов.

Недоволството от управлението бе потискано със страх и уволнения. Както и с монтираните 60 камери за наблюдение, използвани за подслушване след назначаването в БНР на няколко пенсионирани служители от ДАНС. Генералният директор поръчвал и незаконни разпечатки на телефони чрез един от тези служители. Интересно знае ли за това ръководството на ДАНС?

През мандата бяха сменени двама директори на водещата програма „Хоризонт“, ключови постове бяха заемани и се заемат от хора без необходимата квалификация. Стигна се дотам, че директорски длъжности изпълняваха хора без необходимата компетентност, назначени като ръководители на отдели. Три секретарки обслужват генералния директор.

Всъщност, това е вторият мандат на Александър Велев като генерален директор. При първия му мандат през 1997 – 2000 г. изчезна сериозна няколкомилионна сума в марки, предназначена за централна климатизация на БНР. Парите, преведени на фирма-фантом от един човек не бяха намерени, но след фаловете тогава централна климацизация националното радио вече не може да има.

Затова пък бяха разбити оборудвани помещения, извършаха се безсмислени ремонти. Неотдавна за член на Управителния съвет бе избран човек, който трябваше да върне средства от този период заради неправомерно получени заплати. Твърди се, че човекът от Сметната палата, който е прикрил тези нарушения тогава, сега също е в Управителния съвет на БНР.

Докато генералният директор си купи нов апартамент и построи нова къща в Драгалевци, битовите условия в БНР паднаха на критично ниво. Тоалетните се нуждаят от ремонт, липсва основна техника, системата за управление на програмите непрекъснато „забива“, а същевремено „забравили“ още преди две години да пуснат обществена поръчка за сървърите, които са изчерпали напълно и резервния си капацитет.

Преди две седмици служителка получи тежки травми заради накъсаните и протрити настилки в коридорите и по вътрешните стълби на БНР. Още един такъв мандат и радио повече няма да има, с тревога отбелязват журналисти и служители в БНР. От четири отчета на ръководството на БНР, три не бяха приети от СЕМ, което е прецедент в цялата история на БНР. След като призна, че има и дефицит, Велев заяви след получаването на новия бюджет, че няма неразплатени задължения. Те вероятно ще се появят след него.

Всичко това не попречи на СЕМ да констатира, че била постигната „стабилност“ с 3 гласа „за“ и 2 „против“ за последните шест месеца, а на генералния директор да отчете пред немногобройните служители, събрани в концертното студио на БНР, „добър и спокоен мандат“.

Не внася успокоение и листата на чакащите. Там напъват неизвестни лица, без професионален опит, но със силна началническа стръв. Срещу единия от тях в БНР единодушно са готови да скочат. Той, докато заемал началнически пост в обществената медия, в нарушение на закона, бил в неплатен отпуск в ключова силова структура. Съдът едва му се разминал, случаят бил потулен.

Същият сега обикалял редакциите и институциите, представял се за кандидат на ГЕРБ и ДПС и ...съди БНР за неизплатени хонорари, след като самият бе уличен че е пускал фалшиви хонорари на роднини. Дали СЕМ не трябва да изисква от кандидатите за такъв отговорен пост повече професионален опит и да нямат конфликт на интереси с институцията? Все пак само с желание да управляващ бюджет от 44 млн. лева не е здравословно.

Преди БНР да е догонило БНТ с дефицитите си...

Венка Георгиева