Гъмжило от партии и партийки

Министър Павлова твърди, че заради масовото строителство в България били свършили асфалтът и битумът. По-изумително в размаха си е само партийното строителство. Изглежда там "материалът" няма свършване, пише М. Иванова за Дойче веле

„Горещината на българското лято се удвоява от несекващите граждански недоволства”, отбелязва между другото един приятел, изнемогващ от напечения градски хаос. „И се утроява от неуморно партийно строителство”, допълвам аз, за да го подразня, защото е свръхактивист в една новоконструираща се - или вече прогласена като нов политически конструкт - партия. Или пък движение - не смея и да го попитам. Предпочитам да замълча, за да не се скараме.

Но ето какво ми минава през ума: една година преди изборите сигурно е нормално мнозина да се събудят с лидерски проекти в главите си и по една или друга причина да се устремят към властта. Сред тях несъмнено има люде с качества, идеи и управленски опит, застъпени са и обидени и недоразбрани бивши политически и политикантстващи особи, или пък ракети-носители на много и с неизяснен произход пари. Няма как да ни подминат и дългите мрачни сенки на ДС, бившите служби винаги са се грижили да изстрелят някое кресливо фюрерче в изборните игри.

Макар да следя с интерес разгръщащите се движения и техните манифести, партийните прегрупирания, създаващите се формации, преформатиращите се обществени фигури и прекачващите се от файтон във файтон изхабени лица, аз си оставам един многознаещ и скептичен свидетел.

Колкото партии - толкова и съмнения

Проявявам умерено разбиране към разпалените партийци, към тягата им да създават нови организации и утопията им по този начин да променят нещата. Вероятно е да знаят дълбоки тайни от кухнята на властта, за които аз само се досещам - или пък идеологическият им идеализъм да е толкова могъщ, че да поведе маса народ подире си. Но все пак остават сума ти съмнения: за болни лидерски амбиции, за икономически обвързаности, за липса на ясна и трезва преценка на действителността и настроенията сред намаляващите и без това избиратели. Данните от актуално социологическо проучване сочат, че е налице нова криза в доверието към партиите, и то не само към управляващата или парламентарно представените.

Проявявам и недоумение: защо например бивши членове на НДСВ, вместо да работят за укрепването и стабилизирането на някогашното царско движение, торпилирало ги доста случайно във властта и парламента, сега създават нови алтернативи и движения, безчет на брой? Не са ли чели или поне чували за печалната история на земеделското движение преди девети септември, с неговите крила, крилца и перушинки, които го обезсилват, не се ли повтори тя и подир десети ноември със същата тъжна абсурдност? Питам се логично ли е у нас и досега да не се е сформирала силна аграрна партия?

Въпроси, които дават отговор

По какви причини не се обединяват всевъзможните еко и зелени организации, за да излъчат една категорична, пък било и немногобройна партия? Толкова драстично ли се различават програмите им и защо не изградят обща, движени от благородната си кауза за спасяването на българската природа? На коя от всичките националистически сергии ще се продава този път най-изгодно патриотизмът?

Купчината горезададени въпроси дават логичен отговор за настъпилата криза в доверието към партиите. Избирателите вече са изначално омерзени, разколебани, объркани в това цинично псевдопартийно гъмжило. Наслушани на обещания, нагледани на цепене, люспене, пребоядисване, разводи и разроявания. В кого тогава ще припознаят своето представителство? Както обичайно се случва у нас: в по-малкото зло, защото месиите попривършиха.