БГ любовта към НАТО е безкрайна

На 7 септември депутати от Демократична България са внесли в Бюджетната комисия предложение за текст към закона за актуализация на бюджета, с което ограничават правата на Министерски съвет по функция „Отбрана“ да сключва определени сделки. Ето самият текст: „Разходите по функция „Отбрана“, свързани с пряко или непряко придобиване на продукти и услуги от контрагенти, регистрирани извън страни от НАТО, ЕС (с изключение на Украйна и Грузия) се изразходват с акт на Министерския съвет, след консултации и одобрение в постоянната комисия по отбрана на Народното събрание“.

„Съмненията на експерти и политици са, че в последните часове на служебното правителство могат да бъдат подписани прибързано нови неизгодни договори с руски компании за модернизация и ремонтиране на авиониката на МИГ-29, зентинно- ракетния комплекс С-300 и старите радари“.

Господата Велизар Шаламанов, Борислав Сандов и Калоян Янков толкова много обичат НАТО, толкова са нащрек България да не сбърка нещо с демона „Русия“, че са готови на всякакви неразбираеми от институционална и логическа гледна точка законодателни движения. С този текст те превръщат помощен орган на Народното събрание – Комисията по отбрана в някакъв държавен орган, който стои над Министерски съвет. На тях може би не им е останало време от „изчегъртване“ да разберат, че парламентарните комисии подготвят и дават становища по проекти, които се одобряват или отхвърлят от Народното събрание. Народното събрание със своите 240 депутати са законодателната власт, която може да упражнява контрол върху изпълнителната. Една комисия не може да налага никакво вето над никакъв държавен орган.

Второ, полуинтелигентността на тези народни избраници все пак е стигнала, за да им светне под шапката, че безкрайната любов към НАТО трябва да търпи цивилизовани изключения – затова са посочили Украйна и Грузия. А Молдова къде я остават? Няма ли да стимулираме с добро отношение и демократичните процеси в Армения, например? А този верен на САЩ съюзник Япония, защо е така обидно пренебрегнат?

Вече 31 години наблюдавам поведението на българското Народно събрание, а в три от неговите издания съм участвал пряко. Такова падение не е имало. Такъв произвол не е имало. Такъв бяс, който подрива самите устои на държавността не е имало. Днес сме свидетели на рекорди по безотговорност към българския народ. Явно дъно няма.