На доверие

Човек и добре да живее, един ден му се налага да се довери, пък каквото стане. И го прави завидно и неочаквано, дори за себе си, леко и безболезнено. Защото всъщност винаги го е правил. Отработвано е безброй поколения преди нас и е попило в гените ни.

Приели сме на доверие, че е имало Голям взрив, после Първичен бульон, приели сме на доверие, че сме изпълзели от водата, че сме еволюирали маймуни, че глупавата папрат е най-старото оцеляло растение, че са съществували Нефертити и Клеопатра, приели сме, че Земята се върти около Слънцето, колкото и да ни се струва, че е обратното, приели сме на доверие, че Сатурн има пръстени и въобще не ни пука дали е точно така, защото наистина пет пари не даваме за това.

Приели сме на доверие, че някой някога нещо е казал, защото не можем да докажем, че не го е казал, пък тези преди нас са се доверили на тези преди тях, че го е. Приели сме, че Вселената е безкрайна, защото не ни се разкарва да търсим края ѝ. Тук вече говорим за следващите стълбове, благодарение на които съществуваме като човечество - мързела и инертността.

Ако не бяхме доверчиви, мързеливи и инертни, досега щяхме да сме съсипали всичко с инициативност, съмнения и нездрав интерес към въпросите без отговори. Блажени са тези, които осъзнават, че светът, който познаваме, съществува благодарение на нашето несъвършенство. То трябва да бъде пазено, поливано и гледано като писано яйце, защото всеки порив към съвършенство е опит за убийството му.

Най-сладкото от всичко обаче е чувството за безсмислието на живота, което ни дава истинското усещане за свобода. Всички ценни изброени фактори обаче биха били безобразно прахосани, ако не беше нейно величество гравитацията, която ни държи на този, слава богу грешен свят.

И така, приятели - да пием за доверието, инертността, мързела, несъвършенството, безсмислето и гравтацията. Всичко, от което се нуждаем като фундамент, над който да градим собствената си приказка.