Да идва септември, че не се трае

Безрадостна е съдбата на медиите през август. Парламентът е разпуснат, прожекторите в студията на политическите предавания са угаснали, а партийните герои поемат към морета, провинция, чужбини или просто на майната си.

И всичко това при условие, че 80% от новинарския поток представлява препредаване на думи, които някой от тях някакси е изрекъл. Цитиране на главно празни и неумни приказки от главно отблъскващи или просто безлични люде. Цитиране в условия на абсолютна девалвация на стойността на думите.

Преди появата на покъртителното явление Бойко Борисов, оставил неоценимо наследство в родния политически фолклор, за една недобре артикулирана сричка се искаха оставки, някои дори ги подаваха, а днес вече няма абсолютно никакво значение кой какво казва, нищо че с това се пълнят медиите - тонове думи без стойност.

Вербален водопад, който потъва в бездната на безразличието или се изпарява малко по-бавно, след като с него се изжабурят скучаещите потребители на великата мрежа. Останалото съдържание на медиите се определя от волята на съдбата и човешката алчност или глупост - катастрофи, природни бедствия, насилие, престъпления от корист и пр. проявления на тъмната наша страна.

Покъртителните дебати около пилона на Рожен и изнасилената глупотевина с националния празник бяха пометени от зверството в Стара Загора. Цинично погледнато - манна небесна за медийното братство при цялото нямане. Журналистите щяха да се умиляват от спасени щъркелчета и сърнички, да се "гневят" как ни дерат на родното Черноморие, прилагайки касови бонове, и да описват напоително кой кого напердашил за чадър на плажа, а медийните босове да следят трафика с погледа на клетник, току-що хванал съпругата си с трима пожарникари от календар в семейното ложе.

Е, как да не жалим за "онуй момиче с големите джуки", както трогателно една съседка описа липсващата популярна водеща на политическо предаване. Направо осиротяхме. Да идва септември, че не се трае.