Да извикаме Том Круз, за да състави редовно правителство?

Не ни трябва Нобелов лауреат или пък Том Круз, за да каже как би могло да изглежда едно правителство от четири партии. Чудно е защо партиите - и особено първата по големина партия ГЕРБ - не са решили проблема досега.

Време е да извикаме Том Круз, за да състави редовно правителство на България. Молбата към него ще е да не разчиства политическата сцена, така както е свикнал на екрана, но с по-меки методи да успее да постигне невъзможното. Негово безспорно предимство е, че е равноотдалечен от всички български партии. А и няма да се кахъри много за санитарния кордон около Делян Пеевски, заради който Бойко Борисов сън не го хваща. Не на последно място, Том Круз ще събере по-голяма подкрепа за премиер, отколкото Борисов, както и да измерваме нещата.

Възможностите за правителство са повече от ясни

В крайна сметка при толкова възможности за решения на проблема с правителството, чудно е защо партиите - и особено първата по големина партия ГЕРБ - не са го решили досега.

Нещо повече, месец и половина след изборите те не са започнали да решават този проблем и са още на етап "опознавателни срещи" помежду си, както и на формиране на "контактни групи" - все едно ще се виждат с марсианци. Първо Борисов чакаше да бъде избран председател на НС и да бъдат сформирани парламентарните групи, за да може президентът да връчи мандата на първата по големина. Сега, когато всичко това е факт, пак ще чакаме до след Нова година, защото нищо още не е договорено с никого и работата, ако изобщо е зачената, е в ембрионално-клетъчна форма. Някой недобросъвестен коментатор би заключил, че става дума за лош театър, който цели да минава времето в раздумки до избора на Борислав Сарафов за главен прокурор и до обявяване на нови парламентарни избори на пролет. Тези две неща са приоритет на "ДПС - Ново начало", но незнайно защо ГЕРБ също работи в тази посока. Или пък знайно защо.

Не ни трябва Нобелов лауреат, за да изчисли формулата на евентуална коалиционна власт или да каже как едно правителство от четири партии би могло да изглежда. Дори Том Круз не е необходим, макар че ако се съгласи да стане премиер, нещата много биха се облекчили. Но тъй като идва Коледа, трябва да гледаме позитивно на ситуацията и да предположим, че партиите, и най-вече първата от тях, действително се занимават с правене на правителство, а не с нещо друго. А иначе проблемите пред съставяне на редовно правителство са следните и нито един от тях не е нерешим:

Премиер: Това е най-малкият проблем и той не би могъл да спъне работата, освен ако ГЕРБ не настояват на Борисов докрай. Но те и сега не настояват на него докрай, така че би могло да се стигне до решение. Вариантите са два: по-експертен вариант и премиер от ГЕРБ. И двата варианта са познати в парламентарната демокрация. В сложни коалиции с много и различни партии е по-логичен по-експертният премиер, но има аргументи и в полза на поемането на политическа отговорност чрез политически лица.

Санитарен кордон и декларация: Тъй като всички потенциални партньори на ГЕРБ са поели ангажиментите от декларацията за санитарния кордон, можем да приемем, че е ясно, че тя ще бъде част от програмата на едно коалиционно правителство. Повечето от елементите ѝ вече са или изпълнени или не са проблематични. Два са най-важните: законодателен опит да се спре избора на Сарафов и бойкот на кандидати на "Ново начало" за регулаторите и други органи. ГЕРБ се притесняват (поне официално) от конституционността на първата мярка и затова са питали КС за нея. Ако е противоконституционна според съда, тя така или иначе ще отпадне, затова е чудно защо се кахърят да подпишат декларацията. Вторият проблем - с назначенията в регулаторите - е по-сериозен и той всъщност счупи "ротацията" преди два парламента, т.е. преди няколко месеца.

ГЕРБ като че ли настояват за отделна квота на ДПС (сега "Ново начало") в тези органи, която да е различна от квотата на ГЕРБ. Никой не може да забрани на ГЕРБ да предлагат и избират хора на Пеевски. Но все пак, ако Борисов е сериозен за управление без Пеевски, той трябва да поеме някакви ангажименти в тази посока, като "декларацията“ е всъщност голият минимум на такъв ангажимент. А и тази декларация спестява на Борисов усилието да артикулира какъв е точно проблемът с "Ново начало" и Делян Пеевски. Досега по този въпрос от него се е чуло само, че "няма добро ДПС", но какво означава това, не е много ясно. Накратко, дори за ГЕРБ е добре да подпише в някакъв момент декларацията, което ще постави ПП в тежка ситуация - те няма да имат извинение за бойкот на преговорния процес.

Разделението между ПП и ДБ: Това разделение, доколкото го има, не пречи на съставянето на правителство. По отношение на този въпрос и двете формации стоят зад декларацията и заложеното в нея - ДБ няма да влезе самостоятелно в правителство.

Програма, отговорности, борба с корупцията

Програма: Най-притеснителното е, че досега дори този въпрос с програмата не е обсъден, а той би генерирал най-сериозно съгласие между четирите партии. Поне на пръв поглед няма непреодолими пречки от гледна точка на програма пред формирането на кабинет. Съгласие по свиване на прекалено раздутия бюджет сигурно ще се намери, а и трябва да се намери. Защото в момента проектобюджетът, внесен от служебното правителство, е нещо средно между опит за саботиране на членството на страната в Еврозоната и директно предизборно купуване на служби и полиция. Единствените, които подкрепят раздутият бюджет в частта му за силовите структури, изглежда са "Ново начало". И без да е конспиративно настроен човек, все би се замислил, защо на партия ще ѝ е необходимо такова ухажване. Дали за потулване на манипулации по време на изборите? Или за упражняване на натиск над опоненти - като арести и сваляне на имунитети?

Формула на разделение на отговорностите: Най-добре би било този път да има ясна отговорност според политическата тежест на отделните партии. ГЕРБ са наистина най-големи, но без останалите три партии стабилна формула на управление е невъзможна, особено и ако "Величие" влезе като девета партия след решението на Конституционния съд. Без претенции за математическа точност, формулата на разпределение на министрите би трябвало да е нещо като 9:5:3:2. Разбира се, плюс минус едно-две места е въпрос на договорка и на тежестта на отделните ресори, но картината при успешно съставяне на правителство няма да е нещо коренно различно. Не е добре някоя от формациите да не участва с министри - това би размило отговорността за колективното управление. "Ротационната" формула на правителството "Денков" потвърди мъдростта на американския президент Линдън Джонсън, според когото е по-добре опонентите ти да са вътре в палатката и да се облекчават извън нея, отколкото обратното.

Сарафов и борбата с корупцията: Ясно е, че ГЕРБ не могат да твърдят сериозно, че правят опит да управляват без Пеевски и да правят стъпки по посока ограничаване на порочния модел на управление с нелегитимно влияние върху съд и прокуратура, ако направят възможно преизбирането на Борислав Сарафов. Аргументът, че те не се месят в съдебната власт като дори нямат мнение за кандидатите за висши постове в нея, е неадекватен. Не само че могат да имат мнение, а и трябва да имат политическа позиция по качествата на Сарафов. Така както имаха за Гешев и тогава не се посвениха конституционно от нея.

Борисов направи опит за наченки на такава позиция с изказването за имунитета на Лена Бориславова. Опитът беше добър и трябва да е оценен като много смел акт. Но все пак не може да се окачестви като позиция, защото по съдържание беше обтекаем, неясен и фокусиран върху "жената майка". С още малко смелост може да се стигне и до истинска позиция. И смелостта тук не е ирония, защото Борисов е прав да се страхува - в момента, в който Иван Гешев се "освободи" от ангажиментите си към ГЕРБ и ДПС, той веднага размаха един куп дела на трупчета срещу Борисов. Нещо такова може да се очаква и сега, което обяснява предпазливостта на лидера на ГЕРБ.

Сформирането на правителство е народополезно решение

Нещата като цяло са ясни - формулите са налице, хора за министри и регулатори ще се намерят и дори Том Круз може да се изкуши да поеме нещата в България в този труден за нея момент. Има, разбира се, някаква вероятност Том Круз да е скритият кандидат на Делян Пеевски за поста - щом беше възможно с Калин Стоянов, все пак трябва да се има едно наум. Но в политиката такива рискове са неизбежни и те не трябва да спират добронамерените политици от вземането на очевидни, народополезни решения.

А сформирането на редовно правителство е точно такова решение.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.