Какво би пожертвал Путин за победата в Украйна?

Вече четвърт век Владимир Путин е начело на Русия — време, в което той изгради специфичен обществен договор: вътрешен ред и стабилност срещу политическа пасивност и лоялност към държавата. Това "зловещо спокойствие", както някои го наричат, бе постигнато чрез умело балансиране между националистическа реторика, контролирана репресия и икономическа адаптация.

Но войната в Украйна, започната с амбицията да възстанови геополитическото влияние на Русия, поставя под въпрос този крехък баланс. Настоящият анализ на Майкъл Кимидж, професор в Католическия университет на Америка, разглежда какво се крие зад привидната стабилност в Русия, какви рискове носи продължаващият конфликт, и до каква степен Путин е готов да жертва вътрешното равновесие в името на външнополитическо величие.

Руският президент Владимир Путин постигна зловещо спокойствие у дома. Малко след като встъпи в длъжност през 2000 г., той обвърза някога независимите олигарси с държавата, като същевременно успокои разрастващата се средна класа с повишаващ се жизнен стандарт и по-големи материални удобства. Постепенно той сглоби управляваща идеология от фрагменти от руското минало, която беше достатъчно националистическа, за да вдъхне гордост, но не толкова националистическа, че да бъде разделяща.

В резултат на това, след четвърт век на власт, Путин доведе Русия до точка на равновесие. Руският живот сега може да бъде успокояващо предсказуем, дори и понякога да изисква адаптация. Хаос обзема Близкия изток, американската политика може да бъде бурна, а Европа е свидетел на най-тежката си война от 1945 г. Но Путин даде на руснаците дара, който най-много искаха да получат: стабилност. Страната не преживява видими смущения или политически сътресения. Всъщност в Русия почти няма никаква политика - липсват ѝ истински политически партии и не организира реални избори. Държавата, която си запазва правото да репресира, репресира най-вече онези, които се осмеляват да покажат неодобрението си - изчезващо малцинство руснаци. С този обществен договор Кремъл запазва контрол и повечето руснаци могат да си вършат спокойно работата, стига тя да не се бъркат във властта.

Друга реалност засенчва това внимателно изградено равновесие. Путин отдавна обещава на руснаците страна, позлатена с амбиция, сила и слава. Той подчертава "вярата във величието на Русия" още в своя "манифест на хилядолетието" от 1999 г. - статия, публикувана в руски ежедневник малко преди да поеме президентския пост. В това есе Путин намеква, че Михаил Горбачов, последният лидер на Съветския съюз, и Борис Елцин, първият президент на постсъветска Русия, са поставили Русия на колене, отчасти като са позволили на постсъветските държави и бившите страни от Варшавския договор да се измъкнат от орбитата ѝ. Историческата задача на Путин, както той я вижда, е да възстанови Русия като основен играч на международната сцена. На Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. той се обърна към Запада без никакво уважение, упреквайки Съединените щати и техните съюзници за "едностранни и често незаконни действия", които "причиниха нови човешки трагедии и създадоха нови огнища на напрежение".

Четири месеца по-късно Путин изпрати десетки хиляди руски войници в Грузия, завземайки една пета от територията на тази страна. През 2014 г. Русия нахлу в Донбас, в Източна Украйна, и анексира Крим. На следващата година руската армия демонстрира своите експедиционни способности в Сирия. А през 2022 г. Путин започна пълномащабна война срещу Украйна с намерението да преначертае картата на Европа и да утвърди глобалното си влияние.

И все пак прекомерното влияние в чужбина постави Путин в дилема. Външната политика на Русия е все по-белязана от провали. Войната в Украйна е в патова ситуация. Противно на надеждите на Путин, избирането на президента на САЩ Доналд Тръмп през 2024 г. не принуди Запада да изостави Киев. В Близкия изток Израел атакува клиентите и партньорите на Русия. Може да е изкушаващо да се разглеждат тези развития като предвестници на евентуалното оттегляне на Русия от Украйна, но те не са.

Путин може да си позволи да загуби влияние в Близкия изток, който не е екзистенциален театър за него, но няма да промени курса си в Украйна, където не признава никаква дилема. Ако бъде принуден, той вероятно ще пожертва равновесието на Русия за масова мобилизация и за сурови принудителни мерки. Възходът на Русия към величие може да е сизифов за Путин, но той ще стигне до крайности, за да избегне поражение. В Украйна Путин ще рискува всичко.

За него равновесието - самодоволството, което е внушил на руското население - е в опасност да се превърне в избледнял лукс. Мрачната необходимост е войната.

Зловещо спокойствие

Сегашното спокойствие на Русия произтича до голяма степен от промените през последното десетилетие. Популярността на Путин, която винаги е била висока, се покачи след анексирането на Крим през 2014 г. Руснаците посрещнаха по-мощната външна политика с гордост, която беше трудно да се открие в края на съветските десетилетия и в ранната постсъветска Русия. Този патриотизъм не изискваше жертви от руснаците. В края на краищата разривът със Запада беше ограничен; санкциите, които западните страни наложиха на Русия през 2014 г., се оказаха слаби.

Путин започна това балансиране - да се държи уверено в чужбина, докато изолира вътрешния фронт от риск - преди две десетилетия. До 2022 г. той го усъвършенства. В началото обществеността се затрудняваше да разбере мащабната война срещу Украйна, но Путин използва конфликта, за да засегне патриотичните струни и да консолидира предаността към държавата. Помогна му отливът на много руснаци, противопоставящи се на войната, и на десетки хора. журналисти и медийни фигури, критични към правителството.

Путин никога не е приветствал критиките. След 2022 г. той вече може да заклейми всеки опит за политическа опозиция като обида към военните усилия. Неясно дефинираните антивоенни настроения бяха криминализирани и много от гласовитите критици отидоха в изгнание или бяха хвърлени в затвора.

За много от руснаците, които останаха, войната донесе възможности. Икономическата активност в производствените сектори, свързани с отбраната, се засили, а нивото на безработица спадна рязко. В момента е на историческо дъно от 2,2%. Кремъл успя да привлече стотици хиляди млади мъже, примамвайки ги със значителни бонуси за записване в армията, докато повечето руснаци можеха да игнорират войната напълно.

Санкциите и визовите ограничения ограничиха някои висококачествени консуматорски удоволствия, а почивките в Европа са предимно забранени за бедните руснаци, но много страни продължават да изнасят за Русия, а руснаците могат свободно да пътуват в голяма част от Азия, Турция, Обединените арабски емирства и Южен Кавказ. Човек може да се справи и да напредне в Русия на Путин, без да бъде пламенен патриот - стига да избягва да бъде забележимо непатриотичен.

За разлика от Йосиф Сталин, Путин не е увеличил максимално диктаторския потенциал на държавата. Руският президент избягва масовите кръвопролития вътрешно. Вместо това, той е станал умел в практиката на представително насилие. Днес в Русия има около 2000 политически затворници. С нарастващия си брой те представляват предупреждение за всички останали. Въпреки че младите хора все по-често са подложени на индоктринация, аполитичните възрастни могат да водят професионалния и личния си живот до голяма степен безпрепятствено от правителството. Държавата рядко отправя тежки изисквания към руската общественост, оставяйки най-вече градската и средната класа на произвола на съдбата.

Дори със задължителната военна служба, руснаците са повече или по-малко свободни да избират колко и дали да участват в системата. Някои избират военен патриотизъм, доброволно се записват или просто развяват знамето на митинги. Тихото мнозинство, като си остава тихо, се радва на относителен просперитет и относителното безразличие на държавата.

Засилващ се натиск

Равновесието, което Путин е създал, обаче е по-крехко, отколкото изглежда. Една кратка, победоносна война в Украйна би запазила статуквото у дома. Успешните войни укрепват вътрешнополитическите позиции на победителите и Путин може би е разказвал за триумф над НАТО и над Съединените щати, които някога са си приписвали заслугата за победата в Студената война. В навечерието на инвазията Путин може би е имал предвид този резултат: укрепване на руската националност, толкова дълбоко, че да му позволи да помаже наследник и да поддържа движението на държавния кораб.

Но за съжаление на Кремъл, войната в Украйна е всичко друго, но не и триумф. До февруари 2026 г. войната ще е продължила толкова дълго, колкото борбата срещу нацистка Германия за Съветския съюз. Втората световна война изстреля Съветския съюз в статут на суперсила, докато сега позицията на Русия в Европа и в света като цяло се влошава. Като влага огромни ресурси във войната, Москва ограничи военните си позиции другаде. През 2023 г. Русия не направи нищо, когато партньорът ѝ Армения загуби Нагорни Карабах от Азербайджан.

И в края на миналата година не успя да предотврати падането на сирийския президент Башар Асад. Друг от ключовите партньори на Русия, Иран, е подложен на удари от Израел и Съединените щати, докато Москва стои безпомощно отстрани. Русия е все по-зависима от Китай за достъп до чуждестранни пазари и за стоки с двойна употреба, които подхранват военните усилия, но китайските преки инвестиции и трансфер на технологии са ограничени.

Като цяло, Русия е изгорила огромни ресурси във война, която не печели. Самата Украйна е много далеч от победа, но най-големите градове на страната и голяма част от територията ѝ са извън обсега на Кремъл. Териториите, които Русия успя да окупира, не представляват жизненоважен мост към Европа. Вместо процъфтяващи колонии, те са места, белязани от обедняване и война. Талантът на Украйна за технологични иновации представлява друг проблем за Кремъл. През май Украйна организира извънредна атака срещу въздушни бази дълбоко в Русия. С проточването на войната украинските въоръжени сили могат да поднесат подобни смели изненади.

Миналата седмица Тръмп промени курса си по отношение на Украйна. Той обеща да снабди страната с модерни оръжия чрез НАТО и критикува Путин за ненужно удължаване на войната. Междувременно Европа харчи повече за отбрана, а държавите-членки на НАТО засилват военната си координация. В малко вероятния случай Съединените щати напълно да изоставят Украйна, Европа няма да последва примера им. Проспериращите, силни европейски държави ще продължат да подкрепят Киев. И никоя голяма европейска държава вероятно няма да отмени санкциите или да се върне към нивата на търговия с Русия отпреди войната.

Пред лицето на този нарастващ натиск обаче Путин не отстъпва. Той е решен да спечели независимо от цената, той е избрал да подчини руската икономика на войната, като отделя все повече ресурси за производство на военна продукция. Поради санкциите, загубата на европейския пазар и неефективността на разходите по време на война, руската икономика е в застой, с висока инфлация и все по-ниски темпове на растеж. Кремъл наскоро призна, че предстои рецесия. А кризи извън Русия, като например колапс на иранското правителство или глобален икономически спад, биха могли да влошат нещата още повече.

Необвързана диктатура

Тези развития биха могли да нарушат равновесието, което Путин толкова усърдно е култивирал. В момента руснаците са далеч от това да се бунтуват срещу режима, но биха могли да започнат да се обръщат срещу войната, отказвайки да се запишат и публично поставяйки под въпрос достойнствата на този привидно безкраен конфликт. През лятото на 2023 г. командирът на наемниците Евгений Пригожин вдигна малък бунт, изпращайки конвой от танкове към Москва, преди да сключи сделка с Путин и два месеца по-късно загина в самолетна катастрофа, която почти сигурно беше организирана от Кремъл.

Войниците и ветераните, изтощени и разочаровани от войната, биха могли да се окажат по-сериозни противници на Путин. Поради тази причина Кремъл ги омилостивява с пари и привилегии. Друг потенциален източник на смущения е самият руски елит. Въпреки че досега няма признаци на неподчинение сред зависимите от правителството руснаци, които разполагат с богатство и власт, някои може да се изкушат да проучат фини форми на несъгласие, тествайки водите, като предложат войната да бъде умерена, забавена или прекратена.

За да потисне потенциалните политически заплахи, Путин със сигурност би удвоил усилията си във войната, сбогувайки се с вътрешнополитическото си балансиране. Той може да се съгласи на временно прекратяване на огъня и на козметична дипломация, дори на преструвката за договорено споразумение, но не може да се откаже от един прост факт: че руската армия, по неговата логика, не е постигнала достатъчно. Русия не контролира Украйна и всяко споразумение, което оставя Украйна извън руския контрол - тоест Украйна, свободна да се интегрира в Европа - би се равнявало на поражение. Засега войната, която Путин водеше, за да спре завоя на Украйна на запад, само тласна Украйна на запад. Това остава резултат, който Путин никога няма да приеме.

В Русия Путин има много възможности. Той командва инфраструктурата за масова мобилизация, включително службите за сигурност и контролираните от държавата медии. Той би могъл да проведе безмилостна, идеологическа кампания за наборна военна служба с тежки наказания за тези, които не желаят да се запишат. Ако Путин досега се е въздържал да поеме по този път, това не е защото не желае да използва принудителна сила в Русия, а защото се колебае да разруши спокойствието, което толкова старателно е изградил.

Ако се откаже от това равновесие, Путин ще се вкопчи в победа в Украйна, въвличайки Русия още по-дълбоко и причинявайки още по-големи разрушения на украинския народ. Той ще бъде необуздан като генералисимус в чужбина и като тиранин у дома. Като такъв, той би могъл да превърне мълчаливата диктатура в пълноценна, с мрачните политически прерогативи във вътрешен план и необуздани геополитически апетити навън.