Как Украйна укрепва фронта, за да спре новото руско настъпление

Променящата се тактика на руските атаки принуждава Украйна да се адаптира, като изгражда по-къси отбранителни линии и по-ниски укрепления, които са по-трудни за откриване от безпилотните летателни апарати, кръжащи над бойните зони. Но тази промяна е затруднена от хаотичния подход към укрепването на фронта - тактиката се различава драстично в зависимост от решенията на местните командири. Освен това, дори най-добре изградени позиции остават неефективни заради хроничния недостиг на бойци в украинската армия, пише Вероника Мелкозерова в репортаж за Politico.

Новата стратегия е реакция на променената руска тактика - Москва вече не разчита на мащабни настъпления с танкове и бронирана техника, а атакува с малки щурмови групи, подпомагани от дронове, обясни украинският министър на отбраната Рустем Умеров миналата седмица.

В отговор, Украйна изгражда отбранителни структури, предназначени за все по-малки бойни единици - от батальони (около 500 души), през роти (около 100 души), до взводи от едва 20-50 войници.

"В момента най-ефективните позиции са за максимум едно отделение. Това обикновено са групи окопи или така наречените "лисицини дупки", които правят използването на дронове за атака почти невъзможно. Днес един дрон, особено с оптична връзка, може да проникне във всяко укритие", заяви главнокомандващият на украинската армия генерал Александър Сирски в края на юни в Киев.

По-рано опорните пунктове представляваха обширни мрежи от окопи с дължина между 2 и 5 километра. Новият подход залага на по-малки укрепления - окопи с дължина 60-70 метра и задължително противодроново покритие. "Те са по-трудни за засичане и ефективни както за отбрана, така и за нанасяне на огневи удари, включително срещу FPV дронове", обясни Умеров.

Зад фронта Украйна продължава да изгражда още две отбранителни линии - с бетонни тетраедри ("зъби на дракона"), минирани полета, лисичи дупки, дървени и бетонни окопи, мрежи и покрития срещу дронове.

"Укрепленията не са просто бетон и изкопи - те са адаптивна инженерна система, съобразена с тактиката на врага и с една основна цел: да защитят нашите войници. Следим процеса ежедневно и укрепваме най-уязвимите участъци", добави министър Умеров.

Докато в миналото укрепленията често се изграждаха на открит терен, за да спират масови танкови атаки, сега те се строят около горски пояси, които предлагат по-добро прикритие.

Кой какво строи

Висшето командване твърди, че армията върши добра работа по изграждането на отбранителни линии. Според Умеров, по-голямата част от предвиденото за миналата година е изпълнено, а над половината от планираното за тази година - вече е готово.

Но впечатленията на военни експерти и бойци на самия фронт, с които разговаря POLITICO, са далеч по-критични.

В Днипро - голям град в Централна Украйна, където армията, местната власт и други структури работят в синхрон - вече са изградени три солидни отбранителни линии, предназначени да спрат евентуално руско настъпление от Донецка област.

Ситуацията обаче е много по-непредсказуема в североизточната част на страната, където Русия в момента води голяма офанзива.

"В Сумска и Харковска област цари пълен хаос. Почти никой не знае кой за какво отговаря, кой трябва да контролира строителството и какво точно се прави", казва Роман Погорилий, съосновател на DeepState - украинска група за разузнаване с открити източници, създала карта на войната. Според него последната руска офанзива най-накрая е накарала властите да ускорят укрепителните дейности. "Винаги чакаме до последния момент", казва той.

Погорилий остро критикува некоординираните усилия около укрепленията в ключовия североизточен район на Сумска област.

"В село Юнаковка, Сумска област, например, имаше просто изоставени купчини със зъби на дракона. На едни места има окопи, после в гората - нищо, а точно там трябва да има. И после пак окопи. Бих нашляпал тези, които отговарят за това", казва той с възмущение.

Въпреки че Министерството на отбраната има общ контрол, самото изграждане и поддръжка на линиите се осъществява от различни структури: Въоръжените сили на Украйна, Държавната специална транспортна служба към министерството, както и местните военни и граждански администрации.

През януари премиерът Денис Шмигал съобщи, че през 2023 г. правителството е инвестирало 46,2 милиарда гривни (930 милиона евро) за изграждане на над 3000 отбранителни позиции - както по активни фронтови линии, така и в рискови райони без текущи сражения.

Най-тежката част от работата продължава да се върши от войниците в окопите.

"Украинските бойци все още копаят първата отбранителна линия с лопати - често по време на активни бойни действия", заяви генерал Сирски.

Хроничен недостиг на хора

Въпреки новата мобилизационна кампания, Украйна продължава да отстъпва числено по 1200-километровия фронт спрямо руската армия.

"Ако укреплението не е достатъчно добре обезпечено с жива сила - ако например в един добре подготвен пост има само двама-трима бойци - тогава той няма как да изпълнява задачата си", обяснява Сирски.

Руснаците търсят слабите места в отбраната и удрят именно там, твърдят двама украински войници, разговаряли с Politico при условие за анонимност.

"Всичко зависи от командира. Ако той нареди да се копае и минира, мястото ще бъде добре укрепено. Ако не - руснаците виждат това и атакуват съседната позиция", разказва един от бойците.

Погорилий потвърждава това: "Руснаците атакуват навсякъде и търсят слабото звено. Щом го открият, концентрират сили и ресурси там и се опитват да пробият. А тогава нашата отбрана започва да се разпада, за съжаление", казва той.

Разочарование на фронта

Много войници са разочаровани, че армията не използва навреме тактическите възможности за изграждане на защита срещу бъдещи атаки.

Украински части задържат повече от 60 000 руски войници в Курска област вече шест месеца, възпрепятствайки ги да навлязат в Сумска област. Според тях това е дало достатъчно време на властите да изградят нужната защита по границата.

"Дадохме достатъчно време за подготовка, но то не беше използвано ефективно. Защитни мрежи срещу FPV дронове по основните снабдителни маршрути започнаха да се инсталират чак през януари - когато вече бяхме под постоянни атаки", казва украинският войник Артьом Карякин.

"В резултат трасето, което можеше да бъде изцяло обезопасено още между август и декември 2024 г., се превърна в "път на живота", по който нашите оръжейни системи минаваха с шанс между 30 и 70% да не бъдат поразени", допълва той.

Карякин обяснява, че изграждането на землянки и поставянето на първите зъби на дракона започнало едва когато украинските сили вече се изтегляли от Курск.

"До момента, в който голяма част от землянките бяха готови, руснаците вече се бяха приближили значително и много от позициите вече нямаха стратегическо значение. Според мен отговорните за укрепленията пропиляха ценно време и в крайна сметка не изпълниха задачата си. Работата беше свършена, но с големи и напълно нелогични закъснения", категоричен е той.

Според данни на DeepState, само през юни руските сили са превзели 500 кв. км украинска територия - най-бързото им напредване от месеци насам.