Днес подразделението BMW M е едно от най-успешните имена в автомобилната индустрия, но знаете ли, че всичко започва от Ford...
В края на 60-те години на миналия век на върха в автомобилните състезания е Ford. Тяхната агресивна политика по отношение на състезателните коли води до уникалните четири поредни победи в 24-те часа на Льо Ман, както и до успехи във Формула 1 с двигателя Cosworth DFVV8. Успехите за Ford са навсякъде - от Америка до Европа.
През 1969 година британското подразделение на Ford работи над рали програмата на марката, а немското - над разработката на т.нар. туринг автомобили. В резултат на това британците вадят рали версията на Escort, а немските им колеги превръщат спортно изглеждащото двуврато купе Ford Capri в истински доминант, носещ обозначението Capri RS 2600.
Измененията, които Нерпаш прави по стандартния Ford Capri са уникални за онова време и превръщат колата в истински звяр на пистата. Двигателят получава още мощ за сметка на по-големи бутала (от 2.6 литра до 2.8 и впоследствие до 2.9), като наред с това се работи над олекотяване на каросерията. Стъклопластовите каросерийни панели, както и промененото окачване и спирачна система правят колата да тежи само 950 килограма, като в същото време мощността нараства до 280 конски сили. Така Ford Capri се оказва един от най-леките и същевременно най-мощни автомобили на стартовата решетка.
И успехите не закъсняват. Колата печели немския туринг шампионат, след което и европейския, като унищожава конкуренцията и в състезанията за издръжливост в Група 2. За да пусне обаче леката и мощна машина в състезания, на Нерпаш се налага да направи и цивилна версия, която да се произведе в тираж от минимум 1000 бройки. Така се ражда и култовото Capri RS 2600. Колата не е с пластмасови панели, липсват масивните брони, но си остава все така бърза. Интересът към нея е толкова голям, че от Ford произвеждат цели 3000 екземпляра.
И докато екипът на Ford в Кьолн се занимава с това да изчислява броя на победите на знаменитото Capri, то в Мюнхен специалистите от BMW търсят начин да спрат победите на Ford. Тогавашното им предложение в Група 2 е 2800CS, което има почти същата мощност, но е значително по-тежко и по-бавно. Машините на баварците отстъпват по всички параграфи на тези на Ford, за което красноречиво говори факта, че през 1972 година от 16 състезания, Ford печели 13.
Това са легендарни дни за туринг шампионатите и по-конкретно за Ford и BMW. Битките между двете марки са на живот и смърт, а техните автомобили са управлявани от легенди като Джеки Стюарт, Емерсън Фитипалди, Джоди Шектер, Джеймс Хънт, Ники Лауда и много други светила от Формула 1.
Нерпаш успява да издейства хомологация и на цивилната версия CSL. Автомобилът с гигантски спойлер обаче е изключително скъп за времето си. Той е оценен на 6899 британски лири, което по цена го приближава до колите Aston Martin. Цената на този "батмобил" превишава с 2.5 пъти тази на Jaguar E-Type с V12. Всичко това добре показва колко скъп е бил за BMW целия проект за надмощие над Ford.
Ръководството на Ford не може да си позволи да харчи подобни средства и постепенно BMW-тата се превръщат в доминант по пистите. Но, както се вижда, всичко започва зад стените на Ford, където Нерпаш (със своя талант и всичко останало) разработва формулата за превръщането на стандартен автомобил в печеливш състезателен болид.