Днес автомобилите на Кристиан фон Кьонигсег са признати за едни от най-бързите в света. Пътят на шведския предприемач към автомобилния Олимп обаче е дълъг и трънлив. Създаването на първия Koenigsegg отнема почти 10 години и не минава без проби и грешки.
Днес дори самият фон Кьонигсег надали си спомня често, че в първоначалните му планове мечтаната собствена суперкола има двигател от... Subaru. В края на 80-те японците решават да участват във Формула 1 с 12-цилиндров турбиниран боксер.
Агрегатът е проектиран съвместно с инженерите на италианската компания Motori Moderni на бившия главен механик на Alfa Romeo Карло Чити. Готовият двигател е демонстриран в прототипа Jiotto Caspita през 1988 г.
12-цилиндровият боксер е изпробван и на терен в болид на Coloni, но така и успява да покрие времената в квалификациите. Оказва се прекалено тежък и голям, което го прави неподходящ за Формула 1.
Уникалният опозитен агрегат обаче веднага буди интереса на Кристиан фон Кьонигсег, който по онова вече работи усилено над първата си кола. Шведът се изкушава от ниския център на тежестта, с който са известни боксерите.
Без да мисли дълго фон Кьонигсег поръчва на Motori Moderni да му построят цивилна версия на двигателя с увеличена от 3.5 на 3.8 литра кубатура и ограничител на оборотите до 9 000 в минута. В хода на разработката е добавен втори турбокомпресор, а мощността достига 580 к.с.
Изпитанията на двигателя са осуетени от банкрута на Motori Moderni. Фон Кьонигсег опитва да доразвие мотора със собствени сили. Изкупува всички чертежи и цялото оборудване и проектът изглежда оптимистично.
Скоро обаче се появява друг проблем. Оказва се, че от конструкцията просто няма как да бъдат изцедени повече от 750 к.с. Кристиан фон Кьонигсег решава, че това не е достатъчно и се отказва от японско-италианския двигател в полза на проверения и надежден Ford V8.