Подобно на всяка страна с по-развита промишленост, СССР също разработва "народен" автомобил. След края на Втората световна война започват изпитания на безброй прототипи, от които трябва да се роди достъпна кола, произвеждана в милионни тиражи.
Някои проекти имат късмета да стигнат до конвейера, а други са отхвърлени безславно въпреки смелите идеи в конструкцията си. През 50-те в Европа са особено популярни микроавтомобилчетата с разположен отзад мотоциклетен двигател и врата вместо предница.
Разработеният през 1955 г. НАМИ-А50 е именно такава екзотика. Проекта предлага известният конструктор Юрий Долматовский, който избира за своята интерпретация на Isetta името "Белка".
Автомобилчето е дълго 3.3 метра и има 750-кубиков двигател от мотоциклет М-72 с мощност 22 к.с. Идеята е да се произвежда в завода за селскостопанска техника "Комунар" в Запорожие.
"Белка" има учудващо просторен за габаритите салон, макар че место за багаж практически отсъства. Шофьорът и пътникът до него влизат в купето като цялата предница на колата се килне напред, а за пасажерите отзад има отделна врата на десния борд.
Каросерията на НАМИ-А50 е изработена от фибростъкло. Предвидени са две версии - градска и селска. Втората няма нито врати, нито прозорци и представлява своеобразен предвестник на Mini Moke и Citroën Méhari.
За съжаление още при първите изпитания става безпощадно ясно, че "Белка" няма как да стигне до серийно производство. Конструкцията страда от множество недостатъци - през предната врата тече вода като из ведро, а двигателят загрява. През 1958 г. се появява концептуалният Москвич-444 - съветско копие на FIAT 600, което ще се превърне в гърбавия ЗАЗ-965.