През 1993 г. Пиех е призован от акционерите да спаси изпадналия във финансов колапс Volkswagen. За по-малко от десетилетие под негово ръководство затъналият немски концерн се превръща в един от най-големите и печеливши производители в света.
Audi A8, 1994 г.
В продължение на 12 години инженерите на Пиех са впрегнати в разработката на самоносеща каросерия, изработена изцяло от алуминий. Audi Space Frame дебютира през 1994 г. с флагманското Audi A8.
Каросерията се изработва от големи екструдирани детайли, щампи и отливки. Сглобката обаче се извършва основно на ръка.
Впоследствие същата технология се използва и за най-малкото Audi A2. Автомобилчето е пазарен провал, но остава един от най-интересните в технически план модели от клас B.
Volkswagen Lupo 3L, 1999 г.
Фердинанд Пиех си пада по ефектните конструкции, независимо дали става дума за свръхмощно Porsche, или за свръхикономичен Volkswagen. Мечтата му да създаде кола, която харчи само 3 л/100 км се сбъдва с Lupo 3L.
За да постигне целта си, Пиех одобрява преработката на 80% от конструкцията на най-малкия Volkswagen. Каросерията има по-тънки панели, много стоманени детайли са заменени с алуминиеви, носещите скелети на седалките са от алиминиево-магнезиева сплав, за да тежат по-малко, аеродинамиката е оптимизирана, а под предния капак работи 1.2-литров турбодизел с мощност 61 к.с., съчетан с роботизирана трансмисия.
Volkswagen Phaeton, 2002 г.
В началото на новото хилядолетие Volkswagen решително скача във водите на премиум сегмента с Touareg и Phaeton. Лимузината е личен проект на Пиех и средства не се щадят.
Phaeton получава собствена платформа, ексклузивни двигатели W12 и V10 TDI, двойно предаване, маниакално внимание към детайлите и дори специално построена "стъклена" фабрика в Дрезден, където да се изработва.
Продажбите обаче са унизително ниски. Дори в началото на производството се продават само по 6 000 бройки годишно. Светът очевидно не е готов за Volkswagen на цената на Mercedes-Benz S-Klasse.
Volkswagen Phaeton става един от най-нерентабилните модели в историята на автомобилостроенето. За 15 години са произведени едва 84 253 бройки.
Проектът обаче не отива изцяло на вятъра. Платформата D1 и W-образният 12-цилиндров двигател са използвани за новите модели на Continental GT и Continental Flying Spur.
Bugatti Veyron, 2005 г.
Veyron смело може да се нарече любимият проект на Фердинанд Пиех и отразява в най-пълна степен максимализма му. Първоначално се предвижда двигателят да бъде 18-цилиндров, но впоследствие е предпочетена по-скромната конфигурация W16.
8.0-литровото чудовище с четири турбокомпресора развива 1 001, а впоследствие и 1 200 к.с. Скоро след дебюта си Veyron чупи рекорда за скорост при серийните автомобили, развивайки 408 км/ч. Любопитното е, че Пиех настоява колата да може да поддържа такова темпо продължително време, като че ли по света има пътища, по които може да се кара толкова бързо с подобна скорост.
Veyron е един от най-скъпите автомобили в света. Базовата версия струва над €1 млн., а специалните изпълнения - над €2 млн. Въпреки това проектът е губещ.
Volkswagen XL1, 2013 г.
След "трилитровото" Lupo Пиех поставя на инженерите си още по-непосилна задача. Те трябва да проектират кола, която харчи само 1 л/100 км. Резултатът е възхитително радикален, но непрактичен автомобил, произведен в тираж от едва 250 екземпляра.
Volkswagen XL1 има свръхлека рама от алуминиево-магнезиева сплав, тясна каросерия с коефициент на въздушно съпротивление едва 0.186, двуцилиндров 800-кубиков турбодизел с мощност 47 к.с. и хибридна трансмисия DSG. Уникалният автомобил може да се купи за влудяващите €111 000.
W8 и W12
Конструкторите на Volkswagen експериментират с компактни "редови V-образни" двигатели още от началото на 90-те години на миналия век. VR6 се монтира още на Golf 3 и Corrado.
За Фердинанд Пиех обаче това не е достатъчно и той възлага на инженерите си да разработят още по-сложна концепция с W-образна конфигурация. При нея всеки от цилиндровите редове има V-образна схема с ъгъл 15°.
Първи от серията е 4.0-литровият W8, с който се оборудва най-скъпата версия на петото поколение Passat. Моделът не постига успех и е спрян от производство след три години.
Двигателите W12 обаче се използват до ден-днешен и вече са претърпели няколко модернизации. В атмосферен вариант могат да се срещнат под предния капак на Phaeton, Touareg и Audi A8. Турбинираната версия пък продължава да се монтира на Bentley Continental GT и Continental Flying Spur.