Когато през 1972 г. Shinjin Motor и General Motors създават джойнт-венчър за лицензно производство на автомобили за вътрешния пазар на Корея едва ли някой си е представял, че един ден от колите им ще се заинтересува дори консервативният европеец. Истина е, че в продължение на доста време те привличаха купувачи предимно от най-неплатежоспособните пазари, готови на компромиси с качеството и собственото чувство за престиж. През 1998 г. обаче на Стария континент не остана специализирано издание, което да е подминало появата на Matiz. Новото корейско мини моментално прикова вниманието с бомбастичната си цена, италианския дизайн и невероятното оборудване. Разбира се, никой в Европа не свързваше елегантното джудже с някакви моделни традиции по простата причина, че името Tico е абсолютно непознато на Запад от Будапеща. Може би точно заради това повечето оценки бяха снизходителни.
Аналогиите с предшественика обаче съвсем не са за пренебрегване. Нещо повече - разликата в цената на двата модела е значителна, което само по себе си предполага сравнение между тях.
Matiz присъства на родния пазар вече втора година и е съвсем обичайна гледка по улиците, доколкото такава дума е подходяща за автомобил с подобна външност. Едва ли ще се намери човек, който да остане равнодушен към дизайна му. Корейците най-сетне са разбрали къде се крие ключът от европейската палатка и са възложили оформлението на гуруто Джорджо Джуджаро. Резултатът е външност, с каквато не може да се похвали нито един автомобил в класа. Matiz е на светлинни години от бутафорния си земляк Hyundai Atos или скучноватия прадядо Daihatsu Cuore. Основен проблем пред дизайнерите, които са се захващали с кола от тази категория, винаги са били миниатюрните размери. Ограниченият номинален обем обикновено води до пропорции от типа “куфар върху сенокосачка”. За италианската школа обаче явно няма непреодолими препятствия. Азиатският лилипут несъмнено е еталон за хармонична външност, макар че скептиците є предричат твърде кратка актуалност. Кръглите фарове и моноспейсът наистина са на върха на модната вълна в момента, но едва ли някой е в състояние да предвиди вкусовете след две-три години. Така или иначе за сравнение с предшественика и дума не може да става.
Външната стилова линия на Matiz е продължена доста сполучливо и във вътрешността на купето. Меките тумбести форми, на които е подчинен интериорът, пасват много добре на обема и пропорциите му. Първото, което прави впечатление зад волана, е усещането за простор, нетипичен за толкова малка кола. Главен виновник за това несъмнено е гигантското ветроупорно стъкло, което буквално “захлупва” предницата. Всъщност това е за сметка на видимостта. Въпреки високоразположените седалки, представа за габаритите няма да добиете дори да се надигнете. За абсолютната невъзможност да видите докъде стига предницата говори най-добре разстоянието от очите на водача до малкия електронен часовник точно в основата на ветроупорното стъкло - цели 130 см. Като се има предвид състава на основната част потенциални купувачи на Matiz, това може да създаде известни затруднения при паркиране. Ако се изключи този неприятен недостатък обаче, ергономията на купето заслужава добра оценка. Освен изключително симпатично, арматурното табло е доста функционално. Страничните огледала са изтеглени достатъчно напред, за да не се налага да отклонявате погледа си. Скоростният лост идва малко ниско заради високото разположение на предните места, но това ще ви прави впечатление само ако сте над 180 см. Простичките и стилни показателни уреди обаче са разположени така, че ръстът е без значение. Пространството е в изобилие както в краката, така и над главата, което за жалост не важи за задната седалка. Подобно на почти всички автомобили от този клас възрастен човек трудно може да се спаси от клаустрофобичното чувство. Хубавото е, че под предните седалки се намери място дори за моите обувки 45-и номер.
Matiz попада в ценови сегмент, където по правило не може всичко да е наред. Моментът, в който италианците са свършили с работата си и е дошъл ред на корейците, ще отчете всеки попаднал в миниатюрното Daewoo. За разлика от оформлението и ергономията, качеството на сглобката и използваните материали трудно могат да ентусиазират потенциалния купувач. Автомобилът, който тествахме, бе навъртял около 15 000 хил. км, а тук-таме в купето все нещо поскърцваше и потракваше. Пластмасата на арматурното табло не изглежда зле, но всъщност е с доста компромисни качества. За да съм максимално точен, трябва да призная, че усещането за евтиния не е толкова натрапчиво, колкото очаквах. Приятно впечатление например правят вратите. В повечето модели от този клас те като че ли нямат маса и плътност. При Matiz е точно обратното.
В България корейското мини се предлага в две нива на оборудване - S и SE. Вариантът, който имахме възможност да тестваме, беше от по-луксозната версия с климатик, централно заключване и електрически предни стъкла. Онова, което винаги е печелило купувачи на Daewoo е стандартната комплектация, компенсираща липсата на избор при двигателите. Конструкторите на Matiz обаче очевидно са надценили примамващия ефект на дизайна и оборудването. Силовият агрегат е най-голямото разочарование от модела. Използван е старият трицилиндров мотор на Tico с работен обем 796 см3, който корейците са модернизирали с помощта на небезизвестната британска фирма Tickford. Обновяването се състои в моноинжекцион, който по официални данни повишава мощността до 37.5 kW при 5 900 об./мин., а въртящия момент - с 10 Нм до 69 при 4 600 оборота. Каква е била целта на тая процедура явно е фирмена тайна, защото реално подобрение в динамиката няма. Нещо повече - Matiz върви доста по-спънато от предшественика си, а когато е включен климатикът, положението става отчайващо. Минито набира скорост мудно, като изкачванията са направо изпитание. По каталог максимална скорост е 143 км/ч, но за да ги достигне са нужни леко нанадолнище и липса на насрещен вятър. Ако пък искате да измерите колко време отнема доускорението от 90 до 120 км/ч по-добре си пригответе календар. Двигателят не е лош и работи доста приятно, но просто не е удачен избор за този автомобил. Липсват му около 200 кубика и четвърти цилиндър. Недостатъчният му потенциал се отразява нездравословно на разхода на гориво, особено при включен климатик.
Динамиката определено не е най-силната черта на Matiz, но за сметка на това маневреността е отлична. Радиусът на обратен завой е под 4.5 метра, а воланът е лек и информативен. Липсата на сервоусилител е повече от осезаема при ниска скорост и паркиране, но пазарът познава и по-тежки случаи. Джуджето държи пътя уверено, въпреки че височината му поражда опасения за стабилността при по-силен вятър. Возията е комфортна, доколкото го позволяват габаритите и базата, и като цяло е напълно задоволителна за града.
Matiz се предлага под три форми на лизинг за 1, 2 и 3 години, като при първата не се начислява лихва. При покупка на изплащане обаче цената се договорира в долари и се актуализира за всяка вноска, което крие потенциални изненади. Ако платите в брой тестваната модификация струва... без електрическите стъкла, които са опция. На фона на останалите предложения на българския пазар корейското джудже не изглежда толкова изгодно, колкото би могло да се очаква. По мое мнение Matiz не е лоша алтернатива особено предвид оборудването, но определено отстъпва като качества на някои аналогични в ценово отношение модели.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg