Volkswagen представи второто поколение Lamando. Моделът, произвеждан в Китай от 2014 година, за първи път се промени сериозно отвътре и отвън, като получи напълно необичаен външен вид за немската марка и още по-спортен имидж.
Също така колата промени типа на каросерията, премести се на нова платформа и придоби префикса L към името. Lamando L ще продължи да се произвежда в мощностите на съвместното предприятие SAIC-Volkswagen и към момента ще се продава само в Китай.
След като смени поколението, седанът Lamando се превърна в лифтбек с наклонен покрив и придоби агресивно „лице“, нехарактерно за Volkswagen, с широка радиаторна решетка и оптика, близка до електрическите автомобили от серията ID. Друга особеност на „втория“ Lamando са вратите без рамка.
Лифтбекът се е преместил към модулната архитектура MQB Evo, която споделя с Golf и Octavia, с окачване McPherson отпред и многолостово задно окачване. По дължина моделът е нараснал със 169 милиметра - до 4 784 милиметра, но изостава от китайския Arteon, който е с дължина от 4 866 милиметра.
Широчината и височината на Lamando L са съответно 1831 и 1469 милиметра, а размерите на джантите варират от 16 до 18 цола. В салона има още едно необичайно решение за глобалния Volkswagen - единичен клъстер от мултимедийна система и цифрово табло.
Списъкът с оборудване включва още люк, електрически предни седалки, адаптивен круиз контрол, прожекционен екран и камера за задно виждане. Под капака няма промени: четиривратата версия се задвижва от същия 1.4-литров TSI двигател с компресор и с мощност 148 конски сили, съчетан със седем-лентов DSG „робот“.
Впоследствие гамата на Lamando L може да бъде попълнена с по-мощна версия с двулитров двигател. Продажбите в Китай ще стартират едва през пролетта, но предварителната цена вече е разкрита - базовата ще бъде 149 900 юана, или 20 500 евро по текущия обменен курс.
Ще припомним, че в началото на януари Китай премахна всички ограничения за инвестиции на чуждестранни производители в местната автомобилна индустрия, въведени още през 1994 г. Те позволяваха на чужденците да организират производството на автомобили в Китай само в рамките на съвместни предприятия с местни компании, като делът на чуждестранното участие не можеше да надвишава 50 процента.