Шофьорите невинаги следят внимателно нивото на налягането в гумите. И не всяка кола има вградени сензори или индиректни електронни системи за управление, базирани на показанията на ABS , което затруднява надеждното определяне на малки разлики вариращи в диапазона от половин атмосфера. Според стандартите разликата в налягането в гумите може да варира най-много между 0.2 - 0.3 бара, но не повече.
Освен това много гуми вече имат усилени странични стени, които не позволяват да "провисват" много. На око разликата в налягането не може да се забележи, поради което шофьорите могат да тръгнат на дълго пътуване с неправилно напомпани гуми. Как това ще повлияе на издръжливостта на гумите и управлението на автомобила, ви разказваме сега.
Дори чисто нови гуми трябва да се помпат около веднъж месечно. Намаляването на налягането в тях се случва по много причини. Една такава може да е изтичане на въздух в резултат на лоша плътност на гумата, лошо прилепване на страничната стена към джантата, образувания върху дисковете или банална промяна в температурата на околната среда. Когато времето се промени, въздухът в гумите се компресира или разширява. Налягането в тях пада или се повишава.
Особено опасно е, когато разликата в гумите достигне 0.5 бара или, както казват шофьорите, половината "атмосфера". В този случай при коли със системи за контрол на налягането на таблото светва предупредителна лампа. Освен това налягането в гумите може дори да е в рамките на нормалното, но разликата е опасна.
Представете си ситуация, в която водачът е напомпал гумите до максимално допустимата стойност от 2.6 бара, например. След няколко седмици на две от колелата налягането падна до 2.1 бара. Тези показания се вписват в допустимите граници, но шофиране с такава разлика не се препоръчва.
Ако едната гума на дадена ос е леко изпусната, а другата е пренапомпана, тогава има различно съпротивление при търкаляне. С намаляване на нивото на налягане, зоната на контактното петно се измества към краищата на гумата. Централната част на протектора е притисната навътре.
А именно, тази средна част прави сцеплението при ускорение и спиране. Контактното петно е деформирано. При по-мека гума основният товар пада върху страничните стени и протекторът на тези места се износва интензивно.
В същото време другата гума от дадената ос, която е с по-високо налягане прехвърля натоварването към централната част на протектора. Тогава площта на контактното петно намалява драстично, което също води до лошо сцепление.
Колата започва да се държи много по-лошо в завой поради недостатъчен контакт с асфалта. Намаляването на т.нар. контактни петна ще има отрицателно въздействие върху динамиката на ускорението, както и върху спирането. В резултат на това при движение се усеща дисбаланс поради разликата в силите и превозното средство трудно държи правата линия.
Двойката колела с различно налягане има разлика в съпротивлението, което ще накара колата да се държи нестабилно. На високоскоростни прави отсечки дори може съществено да се отклони от траекторията. А по време на спиране, автомобилът ще бъде отведен в обратната посока.
При дълго пътуване тази нестабилност ще бъде придружена от повишено износване на гумите. По-напомпаната гума ще се износи в центъра, докато недостатъчно напомпаната ще "оплешивее" по краищата.