Макар и изпипан майсторски, автомобилът на това изображение няма как да скрие дигиталния си произход. Ефектната графика е генерирана по компютърен път и най-вероятно никога няма да бъде претворена в метал.
Това обаче съвсем не значи, че подобни проекти не съществуват в реалността. Руснаците понякога демонстрират изненадващо американски вкусове, когато вдъхват нов живот на класически представители на автомобилостроителната си школа.
Оранжевият пикап има кабина от ЗиЛ-131 (бивша полярна станция) и шаси от Ford E-250. Рамата на донора е скъсена, което е наложило промени по кардана и резервоара. Дължината на задвижващия вал е намалена на струг, а запасът от гориво е намалял от 140 на 90 литра.
Пружините на предното окачване са срязани, а листовете на ресорите отзад са преработени, в резултат на което автомобилът е "клекнал" над половин метър по-ниско от оригиналния ЗиЛ. Колелата имат лети джанти с класически рисунък и гуми с размер 305/55R20.
За да пасне на различното шаси, кабината е монтирана леко назад, а педалният възел е изместен със 150 мм напред. Образуваната кухина е използвана за събуфър и мултимедийна система. Предната броня е изработена от правоъгълни профили и е обзаведена със задължителните за ЗиЛ куки.
Първоначално оранжевият пикап разчита на оригиналния двигател на донора (V6 с увеличен до 4.2 литра работен обем). С напредването на проекта обаче собственикът решава, че 500-те коня на Mopar 5.2 Magnum V8 пасват по-добре на конструкцията.