Пълноразмерните кросоувъри Audi Q7 се произвеждат от 2005 година. Още в първото си поколение този луксозен кросоувър съчетава премиум стил, висока производителност и много модерни технологии. Автомобилът е изграден върху платформата MLB на Volkswagen Group, която се използва и за такива модели на като Porsche Cayenne и Volkswagen Touareg. От своя страна, конкуренти на Audi Q7 са BMW X5, Mercedes GLE и Volvo XC90.
Сега тези автомобили от първото си поколение са на вторичния пазар, като някои от тях все още държат доста високи цени. Кратка справка в най-големия сайт за автомобили у нас mobile.bg показва, че на родния пазар можете да намерите кросоувър Audi Q7 на възраст 10-12 години на цена под 20 000 лева. Трябва да знаете обаче, бе повечето от тези коли са с пробег над 200 хил. км.
За това препоръчително е да се ориентирате към екземпляр след фейслифта на първото поколение на Q7, като той трябва да е дизелов. По време на рестайлинга през 2010 г. двигателите с атмосферно пълнене бяха премахнати. Останалите бензинови двигатели са турбо 3.0 TFSI (272 или 333 к.с.) с директно впръскване, но те не са за препоръчване, тъй като се характеризират с харч на масло, протриване на бутала, повреди в термостата и с доста висок среден разход на гориво.
В сравнение с тях за предпочитане са версиите, оборудвани с V-образен шестцилиндров 3.0 дизел (245 к.с.), които съвсем не са лоши.
Те се характеризират с чугунен блок и ако са добре поддържани имат експлоатационен живот от над 500 хил. км. Вярно, и те харчат масло, но не колкото бензиновите. Основните им проблеми са свързани с непочистване на филтъра за твърди частици и EGR системата. Но въпреки всичко това е оптималният вариант за Q7 на старо, защото големите дизелови двигатели V8 4.1 (340 к.с.) и V12 5.9 (500 к.с.) са много по-трудни и скъпи за ремонт. И най-важното е, че хидравличните им автоматични скоростни кутии се развалят много по-бързо.
Всички двигатели с изключение на 5.9-литровия са съчетани с 8-степенна трансмисия AL1000, известна още като Aisin TR-80SD. Проблемът на тази кутия идва от високия въртящ момент на големите дизели. но ако изберете трилитровия V6 то няма да имате специални оплаквания. Тази скоростна кутия издържа повече от 350 хиляди км. Трансмисията на ZF, макар и предназначена за по-високи натоварвания, не може да се справи с мощността на дизеловия двигател 5.9 с мощност 500 конски сили.
Още от минусите на на най-оптималния вариант с трилитров дизел са, че при пробег от 20-30 хиляди километра се наблюдава износване на спирачните дискове и накладки. Бравите на вратите и рамената на чистачките на предното стъкло също често се повреждат. Има системни повреди и в електрическата инсталация и в електрониката, но като цяло това е един от оптималните варианти за голям премиум "джип" на старо. Но имайте предвид, че като всеки такъв премиум автомобил, тази кола не е евтина за поддръжка. Какви екземпляри от този модел и за колко пари се предлагат у нас, можете да видите ТУК.