За държавата проектът "Южен поток" е толкова привлекателен, колкото бутилката водка за алкохолика, каза пред Дойче веле Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите в служебния кабинет на Марин Райков.
Кое прави проекта "Южен поток" толкова привлекателен за отделните страни?
Той е интересен не толкова като енергиен проект, колкото с това, че показва как политически се насърчава едно огромно инфраструктурно начинание, което е от гледна точка на енергийната и икономическата си логика е повече от съмнително.
Означава ли това, че България не се нуждае от такъв тръбопровод?
Като инфраструктура за пренос на газ нямаме нужда от него. Това не е проект, който ще диверсифицира нашите енергийни източници. От него бихме спечелили само ако той би осигурил на страната значителни приходи от транзитирането на газ.
А това би означавало България да получи оферта да печели по около 400 милиона евро годишно от тази дейност. Очевидно обаче случаят не е такъв.
"Южен поток" е замислен като начин да бъде заобиколена територията на Украйна. Важно ли е това за България в контекста на европейската солидарност?
"Южен поток" е първият случай, в който ЕС се задейства изпреварващо - още преди да е започнало полагането на тръбите.
С помощта на нарочно споразумение, България бързо делегира на Европейската комисия правата си да преговаря по него. В широкия смисъл на това понятие, това си беше демонстрация на солидарност. След това проектът беше стопиран от Русия.
Искам да обърна внимание и на една друга проява на солидарност, за която не се говори много, която обаче е много важна. Ако изходим от това, че идеята на "Южен поток" е да заобиколи Украйна, несъмнено трябва да си дадем сметка и за негативните последици - например за това, че по този начин се дестабилизира страната. А това не е проблем само за Украйна, а за цяла Европа.
Съществуват и други проекти за тръбопроводи през Южна Европа. Какво значение имат те за България?
Много важен е тъй нареченият коридор "Север-Юг", защото той ще повиши сигурността на газовите доставки. Той не предвижда изграждането на ново трасе, а на практика ще свърже газопреносните системи на отделните страни по този коридор - от Полша през Румъния и България чак до Гърция.
Но за България, Гърция и страните от Западните Балкани не е най-важен въпросът за газовите доставки. Защото тези държави имат много ниско потребление, което и в бъдеще няма да се повиши значително. Много по-важно за тях е да свържат националните си електропреносни мрежи в един общ електрически пазар. Само така биха могли да се използват излишъците от растящото производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.