„Турски поток” е абсолютен блъф

„Турски поток” е абсолютен блъф. Както и „Южен поток”, това е пиар акция от страна на Русия, чиято цел е не да се построи газопровод, а да не се построят алтернативни трасета, по които да минава газ от други, неруски източници. Това заяви в интервю за Факти.бг Иван Сотиров от „Движение за енергийна независимост”

Южен поток е вече в историята. Шефът на Газпром пък заяви, че Украйна няма да бъде транзитна страна. Европа е призована да си изгради инфраструктура до Турция, ако иска да купува руски газ. Какво предстои оттук нататък?

Проектът „Южен поток” още от самото начало възникна като един геополитически проект от страна на Русия, за да извиват ръцете на Украйна. От „Движение за енергийна независимост” в последните две години нееднократно сме предупреждавали, че това е един голям балон и че единствените му защитници са хора, които имат корупционни интереси – да откраднат някой лев около реализацията или около горенето по този проект.

Всички специалисти в тази област са категорични, че няма шанс той да бъде реализиран. Русия нито има толкова газ, нито има технологията да го изгради, нито има пари за това. Особено сега, в контекста на новата ситуация и при този срив в цените на петрола, нещата отиват вече съвсем в сферата на фантастиката.

За съжаление, българското правителство, осъзнато или не, с плача за „Южен поток”, стана част от тази пиар акция, включително и с идеята да се правят някакви хъбове, което също е несъстоятелна идея.

Руският президент Владимир Путин иска и за вътрешна, и за международна консумация да не се вижда, че пада по гръб, да не стане ясно, че има грандиозен провал по този проект. Затова и той продължава да поддържа този мит. Само че сега газопроводът ще минава през Турция.

Обявеният проект „Турски поток” какво е в такъв случай?

Абсолютен блъф е това. Като цяло, стратегията на руската страна с тези проекти е по-скоро, покрай опитите те уж да бъдат реализирани, да се стопират други алтернативни проекти. Желанието е да се пресекат всички други възможности в Турция да се реализират други проекти, по които да минава газ от други, неруски източници. Използа се раздухването на това как ще се правят тези грандомански проекти, за които, пак повтарям, нямат нито пари, нито технология, нито капацитет, за да „захранят по трасето” определени политически и икономически структури. Включват ги в дружества, вкарват се определени пари, с които директно се подкупват лобита, за да се поддържа този мит и да се стопират други алтернативни проекти. Финансират се медийни и други кампании...

Какъв е полезният ход на България в този момент?

Русия не може да си позволи да спре доставките на газ за Европа. Особено в сегашното си положение. Аз не виждам никакви рискове България да продължи да получава газ по начина, по който го е получавала досега. Така или иначе, от Русия, която демонстрира много братски отношения към нас, купуваме най-скъпия газ. С парите, с които купуваме руски газ, можем да си осигурим доставки и по-друг начин.

Но, много години, българските правителства така и не направиха нищо...

От 2000-та година се говори как ще се диверсифицират доставките, как ще се направят интерконекторни връзки... И нищо не се прави.

Искам да обърна внимание на нещо друго. Цените на петрола се сринаха и се върнаха на нормалните си стойности, а това се отразява и на цените на всички деривати. Включително и цената на газа, който купуваме, се определя според формула, в която основната компонента е цената на петрола.

Това, за България означава, че при стабилизиране на настоящите цени на горивата, ползите за икономиката ще бъдат между 1 и 2 милиарда лева. Вместо в България да има радост от този факт, ние плачем и говорим някакви глупости за световни заговори и конспирации как САЩ и Саудитска Арабия се били разбрали да свалят цените...

Не искам да влизам в тази тема, но дори и да е така, за българската икономика,  за нашия национален интерес е изключително добра новината за този спад на цените. Тъй като ние сме вносител на горива, за цялата икономика това ще бъде огромна инжекция.

Разбира се, плачат най-вече точно тези, които са навързани по такива измислени корупционни проекти като „Южен поток” и други, които крадат от доставките и търговията на горива от Русия и за тях това е голяма драма.

Икономиката ни ще спечели от тези нива на цените на горивата...

Това е очевидно. Дори и най-големите приятели на Газпром няма да кажат обратното. България внася горива и плащаме в долари ...

Може ли да се прогнозира някакъв ръст на българската икономика поради тази причина?

Във всички случаи това, както казах, е огромна инжекция за икономиката. Но за да има в икономиката стабилизация, тъй като дефицитите са огромни, трябва да се оптимизират и големите разходи в енергетиката, които вътрешно се генерират. Ние имаме страшен проблем с източването на средства от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и от Националната електрическа компания (НЕК). Знаете че там се източват милиарди с абсолютно непазарните методи на финансиране. Дават се стотици милиони ежегодни за изкупуване на енергия от ВЕИ...

Какво е мнението Ви за разделянето на ДКЕВР на две – една комисия за енергийно регулиране и друга – за ВиК сектора?

Ако се запази същият маниер на работа, дали ще раделят или обединяват комисии, е без значение. Регулаторът, като всички колективни органи в България, е направен за да няма прозрачност и да не се носи отговорност. Ако ние спазвахме българското законодателство и европейските изисквания за либерализация на пазара и действително имахме, както в Румъния, борси за електроенергия, тогава ДКЕВР става направо излишна. Тази работа може дори да се върши от една дирекция към министерството. Няма нужда от такива регулаторни органи. Това е мое мнение и съм спорил по въпроса с доста колеги. Има определени правила, по които се определят цените, при монопол - това фактически е ролята на ДКЕВР. Ако се либерализира пазарът и ако остане да се извършва определен контрол само в областта, в която има монопол , това би трябвало да става на база на нормативен документ, а не по субективната преценка на някакъв колективен орган. Виждате, че което и правителство да дойде на власт, то нарежда на регулатора да вдига или сваля цените. Това се прави очевидно, пред всички. Оттам нататък цялата идея, че това е някакъв независим регулатор...

...доста е компрометирана, трябва да признаем.

В България всички колективни органи се правят за да има колективно неносене на отговорност. Така е с Управителния състав на централната банка, с финансовия контрол, със Сметната палата... Това е един от големите проблеми на целия ни преход – всички ключови решения се прехвърлят в ръцете на колективни органи, общински съвети. Народното събрание приема стратегии за приватизация, с които се извършват конкретни сделки. Което е също измиване на ръцете на изпълнителната власт. Знаете че преди години така се приватизира авиокомпания „Балкан”.  Прие се конкретна стратегия, беше ясно, дори в парламента се заяви заради кой се прави тази стратегия. И той купи компанията...

Да се върнем към либерализацията пазара на елекроенергия.

Ние вътре имаме ресурс. Ако се либерализира пазара, ако престане този „социализъм” – да се изкупува на преференциални цени електроенергията от ВЕИ-тата, от заводските централи, от ТЕЦ-овете...

Но там има някакви дългосрочни договори, вероятни неустойки. Възможно ли е да се разсече този възел?

Възможно е. Ако има воля от страна на управляващите. И ако се превъзмогне силното лобиране. Защото е ясно, че този бизнес е в ръцете на много силни икономически олигархични кръгове, които успяват при всяка промяна на управленската конфиграция да си съхранят интересите.

Ние дори не се нуждаем от промяна на закона, а от прилагане на закона. Има от доста време разпоредби, които изискват да се либерализира пазара. Но се прави всичко възможно това да не се случи. Което говори само за едно – има много мощни лобита, които възпрепятстват това да се случи.

Бихте ли прогнозирал промени в цената на тока?

Има много храбри изявления, че ще се приложи категорична закона за либерализацията на пазара в България. Защото имаме тотален монополизъм и корупция в енергетиката, което води до източване на огромни финансови ресурси. За сметка на данъкоплатците, естествено. Да не говорим, че продължава упорството за запазването на мораториума върху проучването и добива на шистовия газ. Започна една много мощна превантивна кампания да бъде притискан министър-председателят и той да се кълне, че няма да се поддаде на евентуален натиск от страна на държавния секретар на САЩ относно шистовия газ. (В крайна сметка на съвместна пресконференция с Джон Кери премиерът Бойко Борисов препотвърди забраната – бел.ред.).

Какво е Вашето мнение по въпроса за шистовия газ?

Още когато беше наложен мораториумът върху проучването и добива на шистов газ, от „Движение за енергийна независимост” категорично заявихме, че е престъпление да се налага подобна забрана. Безспорно е че ако искаме да сме енергийно независими, най-евтината и сигурна възможност е да развиваме собствен добив. А това вече второ десетилетие се възпрепятства. Всяка инициатива, всеки опит да се вкарат нови технологии, да дойдат сериозни инвеститори, да се правят проучвания, да се разработват наши находища се блокира. След като за потенциални находища се знае отпреди 10 ноември 1989 г. При това, целенасочено, под външен натиск, това не се случва. Което е много сериозен проблем.

Разбира се, цялата тази кампания срещу шистовия газ внушаваше, че държавният секретар на САЩ ще идва тук да извива ръце на някого, за да се премахне мораториума, което е типично комунистическа спекулация. Вече 25 години минават тези номера. Но това си е въпрос на наш личен интерес. Ние трябва да си защитаваме интереса. Виждаме какво става и как европейската икономика не е конкурентна на американската точно поради това, че САЩ навреме стратегически инвестираха в проучването и добива на шистов газ и петрол. До голява степен и тези цени, за които говорихме са следствие на тази инвестиция. Но в САЩ има консенсус, когато нещо е безпорно добро за тяхната икономика, то да се подкрепя и отляво и отдясно.

Собствените ресурси са важни и при проговори за доставки. Вижте как преговаря Румъния, която има значителен собствен добив.

Затова и ние, най-бедната държава, внасяме най-скъпия газ в Европа.