Пропуснатата полза за българската икономика от напусналите страната сънародници се изчислява на над 4 милиарда лева годишно, което означава 4 процента по-нисък брутен вътрешен продукт. 700 000 са българите, работещи в страните от Европейския съюз, в същото време 38% от компаниите у нас не намират работници, което спира развитието им. Това сочи проучване за трудовия пазар у нас, което отчита също и по-висока заетост на жените и ръст в броя на работещите.
Докладът, представен на срещата на бизнеса с правителството, препоръчва част от заетите в администрацията да преминат към частния сектор след електронизацията на услугите, съобщи БНР.
Това вицепремиерът Томислав Дончев смята отчасти за постижимо. „Сто процента този процес предполага намаляване на нуждите от персонал. Хората, които са във фронт офисите в перспектива година-две-три напред се свиват с една трета, ако не и повече. Няма как да закрием гишетата, защото за съжаление в България все още има хора, които са аналогови или са напълно офлайн", коментира вицепремиерът.
По думите на Дончев заплатата не е определяща къде да живее и работи човек. Той посочи като много голям резерв възможността общините да осигуряват жилища, когато привличат инвеститори и български специалисти от чужбина.
„Звучи дори примитивно, но аз съм абсолютно убеден, че това може да бъде един от стимулите, когато някой реши да приеме работа обратно в България или друго населено място. Решението къде да живееш, къде да работиш зависи от детска градина, училище, тротоар, път, опасността да ти откраднат автомобила", допълни Томислав Дончев.
Според него в голяма част от страната има огромен потенциал от неизползвани жилища, от който някои работодатели могат да използват. Социалният министър Бисер Петков посочи, че на кариерната борса преди дни във Виена се явили 150 българи и част от тях вероятно ще дойдат да работят в австрийски компании у нас. Тази година кариерни форуми държавата ще организира в Лондон и в Берлин.