Дискусия, породена от проблемите между търговците на електроенергия, енергоцентралите и големите потребители на ток, се проведе в Конфедерацията на независимите синдикати в София. Тя е породена от изкуствения дефицит на електроенергия, създаден на свободния пазар на електроенергия и в нея участваха представители на засегнатите страни и заместник - министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев, съобщи DarikFinance.bg.
От разделението на пазара на "регулиран" и "свободен", съотношението между двата сегмента практически не е било променяно. Така регулираният пазар, на който цените се контролират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е 85%, а свободният пазар, на който частните търговци купуват от централите и продават на големите консуматори - фабриките, или пък пласират в чужбина, е с дял от едва 15%.
Основните производители на електроенергия за свободния пазар са АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, чието производство е най-икономически изгодно за търговците, които могат да спечелят от маржа между цената "купува" и цената "продава". Търговците са удобен посредник на големите консуматори на електроенергия, каквито са големите индустриални производители, защото биха могли да предложат по-ниска цена на тока спрямо държавно регулираната и така фабриките да формират по-голямо добавена стойност от продукцията си. Ето защо в проблема за недостига на ток за свободния пазар, големите индустриални предприятия също са засегната страна.
Като илюстрация на проблема идват данните от месец декември, когато на свободния пазар са били предложени общо 250 MW ток. Те са недостатъчни да покрият вътрешното потребление на големите индустриални консуматори. Търговете, на които това количество електроенергия е било разпределено между десетките желаещи търговци, по правило, се провеждат непрозрачно и това създава впечатлението, че на пазара се случва нещо нередно, а основните източници на евтин ток АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток -2 биват обвинявани, че преследват собствените си интереси на търговски дружества, вместо обществените интереси.
Поддържането на такъв изкуствен дефицит на електроенергия за свободния пазар води до оскъпяване на тока за потребителите в страната. Изяжда се и от добавената стойност, създавана от индустрията. В същото време по-евтината електроенергия от АЕЦ Козлодуй бива изнасяна в чужбина от централата, която е нормално търговско дружество и всъщност печели основно от износа, не толкова от реализацията на електроенергията на вътрешен пазар. Така се получава, че през по-голямата част от денонощието токът за потребителите в България се осигурява от въглищни централи и ВЕЦ-ове, което пък разхищава от квотите за емисии за 2013 година, което допълнително ще оскъпи тока на потребителите в България.
АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2 обаче не могат да бъдат обвинявани, че преследват търговските си интереси. От тях не може да бъде искано да вършат работата на държавните институции, които допускат липсата на баланс в енергетиката, обединиха се участниците в дискусията, приютена от КНСБ в София. Те настояха, че не бива в обществото да се създава впечатление, че има противопоставяне "индустрия срещу енергетиката". Ние искаме балансирана енергийна политика, но не здрава енергетика за сметка на болна индустрия, каза участник в дискусията.
Освен от скъпия ток, индустрията страда и от скъпия природен газ, чиято цена е два пъти по-висока от котировките на борсите в Западна Европа. Това допълнително пречи на конкурентоспособността на българските предприятия.
По данни на БСК от износ на ток годишно се реализират около 700 - 800 млн. лв. приходи. В същото време само в металургията от изнесена продукция за 2011 г. са реализирани 5 млрд. лв. приходи, което показва, съотношението на силите и интересите в този дебат.
Критиките в него отнасят и Националната електрическа компания, и Електросистемния енергиен оператор. По някои мнения те са най-големите печеливши от износа на ток, тъй като 30 - 40% от крайната цена на износ на електроенергия формират таксите за пренос и за капацитет. Останалите 60 - 80% се формират от енергийната компонента на централите, а остатъка до 100% включва разходите на търговците и маржа на печалбата.
Наред с това няма яснота как държавните органи ще се справят със следващата вълна на отваряне на пазара, при която на свободния пазар ще излязат и консуматорите на ток средно напрежение, каквито са малките фирми. По предварителни прогнози това ще вдигне квотата на свободния пазар двойно - от сегашните 15% на 30 - 40%. Това означава, че е необходимо ново разпределение на квотите между регулирания и свободния пазар.
До тогава проблеми като този, породен след декемврийския търг за електроенергия на свободен пазар, изглеждат неразрешими. Пред участниците в дискусията Мартин Тафров от АЕЦ Козлодуй обясни, че заради бунта на търговците след търга централата е пуснала допълнителни количества ток за свободния пазар. В момента в отговор натиск от търговци и крайни клиенти АЕЦ Козлодуй осигурява 520 MW за вътрешния пазар. Снабдяваме на 100% свободния пазар. Това не е нормално и адекватно положение, каза Тафров от АЕЦ Колодуй.