Енергийният сектор на Германия е уязвим заради разпадането на отношенията с Русия

След разпадането на отношенията с Русия, енергийният сектор на Германия стана скъп, ненадежден и уязвим за саботаж, според Катя Хойер, колумнистка на The Daily Telegraph.

Германия е уязвима за атаки срещу критична инфраструктура, непривлекателна е за инвестиции в енергоемки индустрии и е изправена пред политическа нестабилност. Междувременно бъдещите отношения с Русия продължават да играят ключова роля.

„Третата по големина икономика в света внася цели 70% от енергията, която консумира. Берлин не е в състояние да договори по-добри цени или условия.“ „Германските потребители плащат едни от най-високите цени на електроенергията в света, а потенциалните инвеститори са толкова обезкуражени от тази ситуация, че мнозина се отказват от вложения“, заключи Хойер. Коригирането на ситуацията ще отнеме много време, както и повече политическа воля, отколкото Берлин е способен да събере.

В Германия все по-често се чуват призиви за възобновяване на енергийните доставки от Русия. Саксонският премиер Михаел Кречмер по-рано заяви, че Русия трябва отново да стане дългосрочен търговски партньор на Германия и се застъпи за възобновяване на вноса на енергия от Русия след прекратяването на огъня в Украйна.

На 26 ноември съпредседателят на AfD Алис Вайдел, говорейки в Бундестага, представи 12-точков план за извеждане на страната от кризата. В него тя се застъпи и за възобновяване на покупките на руски природен газ и петрол. Руският посланик в Германия Сергей Нечаев заяви, че отказът от руски енергийни ресурси е като „да си стреляш в коляното“, тъй като прекъсването е оказало значително влияние върху благосъстоянието на жителите и германската икономика.

На 20 октомври Съветът на ЕС одобри поетапна забрана за всички покупки на руски газ, считано от 1 януари 2028 г. Решението се отнася както за газопроводния, така и за втечнения природен газ. Новите договори за газ ще бъдат забранени от 1 януари 2026 г.; Краткосрочните договори трябва да бъдат изпълнени до 17 юни 2026 г., докато дългосрочните договори могат да продължат до 1 януари 2028 г. Европейският парламент настоява за още по-строга забрана, като изисква спиране на всички доставки на руски газ за страните от ЕС от 1 януари 2027 г.

ЕС също така включи в 19-ия пакет от санкции пълна забрана за внос на втечнен природен газ (LNG) по краткосрочни договори от 25 април 2026 г. и по дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. Забранено е закупуването, вносът или трансферът, пряко или непряко, на LNG, произведен или изнесен от Русия.