Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи на пресконференция приоритетите си за текущата година. В пресконференцията участваха: Васил Велев – председател на АИКБ, Радосвет Радев – председател на БСК, Цветан Симеонов – председател на БТПП, и Евгений Иванов - изпълнителен директор на КРИБ.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов, който е и ротационен председател на АОБР за 2019 г., заяви в официалното откриване, че представя приоритетите в един малко по-късен момент, когато всички държавни институции вече са заработили пълни обороти.
Приоритетите на АОБР за 2019 г. са разпределени в три основни групи, свързани с мерки за подобряването на бизнес климата, ускореното решение на проблемите с човешките ресурси и необходимостта от цялостна реформа в енергетиката.
Цветан Симеонов, председател на БТПП, заяви, че няма как България да просперира, ако електронното правителство не стане факт.
„Един от дефектите на икономическата и политическата среда е липсата на електронно правителство, която създава предпоставки за тормоз над бизнеса и корупция. Макар и да е налице поетапното преминаване на регистрите от хартиената към електронната форма, темповете са бавни, а всяко едно забавяне спира развитието на страната, както и рефлектира върху чуждестранните инвестиции", каза още той.
Симеонов отбеляза и необходимостта от мерки в областта на киберсигурността, тъй като няма публична система или регистър, които да не са се сринали или да нямат пропуски. В своето изказване той акцентира още върху: разширяване на принципа на действие на обратното начисляване на ДДС с цел предотвратяване на данъчни измами, отмяната на данъка върху дивидента и намаляване с 5% на данъка върху доходите на едноличните търговци и др.
Васил Велев, председател на АИКБ, акцентира върху мерките за насърчаване на българската икономика – на първо място, регламентиране на равноправни условия за търговия с български продукти и, на второ място, създаване на Национален фонд за реклама на България – не само туристическа, но и за реклама на български продукти като вина, храни, мебели, козметика, фармация. Той взе отношение и по трудовото законодателство:
„Нашият Кодекс на труда е на ниво „Индустрия 2“, а сега сме „Индустрия 4.0“, имаме редица предложения за промени на КТ, едно от които е, за да има прозрачност и съпоставимост, в трудовите и служебни правоотношения /договори да се записват две числа – нетната заплата и общия разход за труд , който включва всички осигуровки равно разпределени (50/50) между работодател и работник/служител, както и данъчните разходи и отчитането им за статистически цели в брутния размер на средната работна заплата“.
Председателят на АИКБ съобщи още, че „срещу 100 пенсионирани на пазара на труда влизат 62-ма нови работещи, трудовите ресурси намаляват. Направихме добри стъпки в облекчаване на вноса, но са и нужни още усилия. Предлагаме издаването на карта за достъп до българския трудов пазар /Българска карта/, както и разширяване на функциите на Агенцията по заетостта като доставчик на човешки ресурси от трети страни за нуждите на българската икономика.“
Радосвет Радев, председател на БСК, обърна внимание върху цифровизацията на индустрията и необходимостта администрацията да насърчи процесите в българската икономика по различни способи. „България се конкурира за инвестиции със своите съседи и, за съжаление, губим конкурентни позиции, заради тежките регулации и неадекватните административни процедури. Каквато и да е реклама да направим на страната ни, няма да има ефект, без да се намали тежестта за фирмите“ – продължи своето изказване председателят на БСК.
Той обърна внимание и върху проблемите на предприятията при процедурите за свързаност към ел. мрежата и други комуникационни структури, и даде пример с Естония, където достъпът до ел. мрежата се осъществява за 91 дни, а у нас за това са необходими 262 дни (по данни на Световната банка). Българските работодателите са ощетени с 876 млн. лв. заради уж временната антикризисна мярка, действаща вече 10 години, а именно работодателят да изплаща първите три дни за временна нетрудоспособност. Ще настояваме това да бъде променено“, допълни Радосвет Радев.
Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, съобщи, че сивата икономика продължава да е наказание за всички икономически оператори, контрол има, но не е достатъчен. Той обърна внимание и върху дейността на някои екологични организации, които буквално рекетират и спират инвестиционни проекти. Даде конкретни примери за обжалването на проекти от фирми, които нямат нищо общо като сфера на дейност.
„Искаме критерии за екологичните асоциации, така както и за нас като работодателски организации има критерии“ – продължи своето изказване Евгений Иванов. Той обърна внимание и върху необходимостта от по-бърз напредък при присъединяване на България към ERM II, Шенген и ОИСР.
„Нужен е нов закон за енергетиката, с който ще можем да решим проблемите за българската индустрия, тази флуктуация в цените от 200 лв. или 300 лв. за МВт/ч. ни засягат и е пълен абсурд да се твърди, че токът у нас е най-евтин“. След заплащане на всички допълнителни такси и налози, вкл. такса „задължение към обществото“, цената му става като цената на тока в Германия. Но в Германия има сериозни отстъпки за индустрията“, завърши своето изказване изпълнителният директор на КРИБ.
Както досега, работодателските организации, обединени в АОБР, ще информират парламентарните групи, Министър-председателя и Президента на РБ за своите приоритети и работна програма за 2019 г.