Когато Alibaba дебютира на Нюйоркската фондова борса през 2014 г., сделката на стойност 25 млрд. долара беше най-голямото първоначално публично предлагане дотогава, оценявайки китайската компания за електронна търговия по-високо от Facebook и Amazon, пише Брук Мастърс за Financial Times, предаде Investor.
Вълнуващо описвана като „начало на нова ера“ за китайските технологии, успехът ѝ предизвика стотици други чуждестранни листвания на някои от най-иновативните китайски компании. От началото на 2014 г. 769 фирми се регистрираха на борси извън континентален Китай, най-вече в САЩ или Хонконг, според Dealogic. Те набраха общо 250 млрд. долара, повече от 236-те млрд. долара от нови местни листвания за същия период.
Чуждите инвеститори се стекоха към тези нови публични компании в момент, когато интересът към китайските ценни книжа бе на рекорден връх. Ранните успехи на Пекин в овладяването на Covid-19 и добавянето на активи в юани към глобалните индекси накараха инвеститорите да увеличат общите си вложения в китайски акции и облигации с 40% през последната година до над 800 млрд. долара.
Китайски групи като Xpeng и Li Auto набраха рекордните 46 милиарда долара на борси в чужбина през 2020 г., като изглеждаше, че този рекорд ще бъде счупен тази година. Подобни IPO-та често привличат инвеститори, които се стремят да се възползват от нарастващата китайска икономика, без да притесняват да държат чуждестранни акции (на местни борси – бел. прев.) Структурата може също да успокои допълнително тези, които мислят, че инвестирането в Китай не е по-различно от влагането на пари на развитите пазари.
Това е ужасна грешка. Акционерите в китайските компании нямат основни права, като купуват собственост в произволна система, при която правилата могат да се променят за една нощ. Продължаващата битка за начина, по който листнатите в САЩ китайски компании се одитират, подчертава липсата на защита за инвеститорите и в крайна сметка би могла да принуди китайските групи да се отпишат от американските борси.
Чуждите инвеститори наскоро видяха достатъчно доказателства за непредсказуемостта на Пекин. Първото голямо предупреждение дойде през ноември, когато финансовите регулатори неочаквано спряха планираното листване на Ant Financial само дни преди това, което би било най-голямото IPO в Хонконг и Шанхай.
Спирането първоначално се разглеждаше като атака срещу Джак Ма, основателят на компанията, но стана ясно, че китайските власти предприемат далеч по-широкообхватен контрол. През март внезапното затягане на правилата за електронните цигари понижи акциите на производителя RLX Technology само два месеца след IPO в САЩ. През юли китайският регулатор за киберсигурност започна разследване на Didi Chuxing, като го изтегли от местните магазини за приложения само дни след като се превърна в най-голямото американско листване на китайска компания след Alibaba. Властите също започнаха разследване на отскоро търгуваната логистична фирма Full Truck Alliance и предупредиха, че всички листвания в САЩ са изправени пред по-строг контрол.
Няколко седмици по-късно секторът на образователните услуги в размер на 100 милиарда долара се оказа на мушката, тъй като на компаниите, които преподават по училищни програми, им бе забранено да печелят, да приемат чуждестранни инвестиции и да се котират на световните фондови борси. Акциите на трите най-големи китайски образователни групи, регистрирани за търговия в САЩ, загубиха около 90% от стойността си от началото на годината.
Адвокати се опитват да заведат групови искове от името на потърпевши инвеститори, но шансовете им за възстановяване на вложенията са много по-ниски, отколкото биха били при западна компания. Не само че мениджърите и активите са базирани в Китай, където американските корпоративни закони и такива за ценните книжа са на практика неприложими, но и инвеститорите всъщност не притежават компаниите.
Чуждестранната собственост е официално незаконна в много китайски сектори, така че компаниите, които искат да привлекат средства от чужбина, създават „субекти с променлив интерес“ (VIE), структура, популяризирана от фалиралата енергийна група Enron. По същество инвеститорите купуват акции в холдингова компания, често със седалище на Каймановите острови, която претендира да им осигури дял в икономическите ползи, създадени от китайската компания, но не и оперативен контрол, допълва Investor.
Китайските регулатори никога не са благославяли официално VIE структурите, но до голяма степен разрешаваха използването им, като изключение бе затегнатият контрол над групите за онлайн игри през 2009 г. Но правната несигурност дава на Пекин мощно оръжие, което той може да използва по всяко време срещу всяка компания.
Проблемите се усложняват допълнително от задаващия се американски контрол на китайските компании, листнати в САЩ. Миналата зима Конгресът прие закон, който призовава компаниите да бъдат делистнати в рамките на три години, ако не успеят да предоставят на американските регулатори достъп до своите одитирани отчети, което в момента Пекин забранява. Ако това се случи, чуждестранните инвеститори могат да бъдат принудени да продадат обратно своите акции на загуба.
Тъй като новите листвания в САЩ на практика замръзнаха за технологичния сектор на континента, банкерите се опитват да пренасочат IPO-та към Хонконг. Това не прави много за решаването на тези проблеми. Пекин все още може да издърпа чергата изпод всеки сектор или компания, които не му се нравят. Инвеститорите с право стават предпазливи. Наскоро китайската услуга за стрийминг на музика Cloud Village отмени IPO-то си в Хонконг, а SoftBank заяви, че ще намали инвестициите си в китайски технологични стартъпи.
Истината е, че развиващите се пазари се определят от тяхното управление: успешните инвестиции привеждат вашите интереси в съответствие с тези на правителството или мажоритарния акционер. В Китай тази задача бързо се усложнява. Много от несигурностите бяха очевидни още когато Alibaba излезе на борсата, но ентусиазираните инвеститори предпочетоха да ги игнорират. Сега вече те не могат да бъдат пренебрегнати.