Украйна е смятана за житницата на Европа – най-вече южната и западната част на страната с нейните изключително плодородни черноземни почви, които покриват 70 процента от украинската територия. Обработваемите земи обхващат 32 милиона хектара – това съответства на една трета от обработваемите земи в целия Европейски съюз.
Това са гигантски площи, а и постигнатият от украинското селско стопанство напредък през последните 20 години се определя от експертите като огромен. Допреди това голяма част от земите пустееха или се обработваха неефективно. В началото на 21 век на Украйна все още ѝ се налагаше да внася зърно. Днес тя е сред десетте най-големи износители на зърно в света. В страната се отглежда най-вече пшеница.
Какви ще са последствията за вносителите?
И Русия, и Украйна са водещи производители на пшеница за световните пазари. „Двете страни заедно осигуряват почти 30 процента от изнасяното жито“, казва евродепутатът Мартин Хойслинг от Зелената партия. Ако продукцията от двете страни отпадне, отражението върху световните аграрни пазари ще е огромно.
Войната вече доведе до невиждано високи цени на пшеницата. На международните зърнени борси има увеличения от 25 и повече процента. Има и друго: голяма част от житото, изнасяно от Русия и Украйна, не е предназначено за ЕС, а за Близкия и Средния изток. Спадът в производството и трудностите при транспортирането – например заради разрушени релси, пътища или пристанища – могат да доведат до сериозни проблеми с осигуряването на нужните количества жито, опасява се Хойслинг. Недостигът ще трябва да се запълва с производството от ЕС.
Слънчогледово олио, соя, фураж
Но не става дума само за пшеницата и зърното от Украйна, а и за други аграрни продукти. „Преди 20 години в Северна Украйна дори не бяхме виждали соя, никога не бяхме отглеждали царевица, а слънчогледи имахме само в градината“, казва Алекс Лисица, който има земеделско стопанство в Северна Украйна и е начело на Украинския аграрен съюз.
Междувременно страната изнася големи количества слънчогледово олио и соеви продукти на световните пазари. От соята пък има нужда за производството на месо в ЕС: като храна за животните. Всички тези фактори определено ще повишат цените на селскостопанските продукти, което ще се усети и от потребителите.
„Затова трябва добре да обмислим дали да продължаваме да храним свинете, кокошките и кравите с близо 70 процента от европейското зърно. Вероятно би трябвало да се отнасяме по-внимателно към ресурсите“, казва Хойслинг. „Всичко това ще се отрази на европейското селско стопанство и ние трябва да помислим как то да стане по-устойчиво, а не да залагаме толкова много на вноса.“
Последиците за селското стопанство
Отражението на войната върху снабдяването с хранителни продукти може да се сравни с това върху енергийния пазар: откроява се голямата зависимост от вноса.
Това се отнася и до азотните торове, които европейските фермери внасят предимно от Русия и от Беларус. Производството им е изключително енергоемко, а енергията в тези две страни е относително по-евтина заради запасите от земен газ. Междувременно обаче и там има сериозни увеличения на цените.
Никой в ЕС не допуска, че ще има сериозен недостиг на селскостопанските продукти. Но те определено ще поскъпнат сериозно – включително и като следствие от войната.