Близо 1 млрд. лева ще изгубят производителите и държавата от ниската изкупна цена на пшеницата. По-малко средства в хазната ще влязат и от ДДС, каза за БНР Георги Кършибрадов - управител на мелницата в Стара Загора.
Причината за състоянието на сектора е липсата на стратегия за развитие на селското ни стопанство и добри браншови организации.
Цената на пшеницата зависи основно от конюнктурата на пазарите в Русия и Украйна. Но там тон зърно сега се продава не за 270, а за 320 лева, твърди Кършибрадов. У нас търговците диктуват цените, за да реализират по-големи печалби. В годините на живковия режим в България за производство на хляб се е използвало около 1,5 милиона тона зърно, сега три пъти по-малко.
Пшеница не може да се реализира в животновъдството, защото то е почти унищожено и цялото количество зърно се изнася. Всички обаче сеят пшеница, защото се отглежда най-лесно, а на пазара липсват български плодове и зеленчуци заради това, че министерството няма никаква стратегия за развитието на селското стопанство, твърди Кършибрадов.
Производството на хляб е съсредоточено в няколко големи фирми, които са в монополно положение, защото произвеждат зърно, а имат мелници и хлебозаводи - практика, забранена със закон в другите европейски страни.
Зърнопроизводителите и премиерът Пламен Орешарски са се договорили за изплащането на парите на всички земеделски производители, съобщи БНТ. Това ще стане обаче на два транша - от октомври тази година и ще приключи през февруари следващата година. Постигнат е консенсус за акцизите върху горивата.
Производителите настояваха по-рано да получат парите си, а не както обикновено от месец октомври до юни. Причините за това са, че са паднали цените на пшеницата почти с 50-60%. Директорът на Софийската стокова борса потвърди пред БНТ, че действително има спад в цените. Миналата година цените са били 460 лева за тон, сега са 250-260 лева.
Има свръхпредлагане на зърно на Черноморския регион. Зърнопроизводителите искат по-рано парите си, за да могат да се подготвят за следващата година.