Съвременните изследвания показват, че някои от най-често използваните и привидно положителни фрази, които употребяваме когато говорим с деца, всъщност са доста разрушителни. Въпреки добрите ни намерения, тези изявления научават децата да спрат да се доверяват на вътрешната си система за насочване, да правят възможно най-малко усилия и да се отказват, когато нещата станат трудни.
Ето списък на петте най-разрушителни реплики, които да премахнете от речника си сега, ако искате детето ви да израсне като мил, общителен и успешен младеж. Но с какво да заместите „лошите фрази“? Ето и алтернативи, с които можете да замените обичайните изрази с фрази, които действително ще насърчават вътрешната мотивация на вашето дете.
1 “Добра работа!”
Най-големият проблем с този израз е, че той често се използва и бива повтарян дори за неща, за които детето не е положило наистина кой знае какви усилия. Това учи децата, че всичко е "добра работа", когато мама и татко кажат така (и само тогава, когато мама и татко кажат).
Вместо това опитайте: "Ти наистина се постара много за това!" Чрез фокусиране върху усилията на детето, ние го учим, че усилието е по-важно от резултатите. Това учи децата да бъдат по-устойчиви, когато се изправят пред трудна задача и да видят „провала“ като поредната стъпка към успеха.
2 “Добро момче/момиче!”
Това изявление, казано с добри намерения, всъщност има обратния ефект, от този на който се надявате. Повечето родители казват това като начин за стимулиране на детското самочувствие. За съжаление ефектът от него е доста различен. Когато децата чуят "добро дете!" след като са изпълнили задачата, която сте поставили, те предполагат, че те са "добри" само, защото са правили това, което сте поискали. Това създава сценарий, в който децата започват да се страхуват да не загубят техния статус на "добро дете" и тяхната мотивация да се сведе само до задачи, в които ще получат положителна оценка от своите родители.
Вместо това, опитайте "Оценявам много помощта ти!" Това дава на деца реална информация за това, което искате от тях и как тяхното поведение и помощ влияят върху вас самите.
3 “Каква красива картина!”
Когато поставяме нашите оценки и преценки върху произведение на детето, това всъщност го лишава от възможността да прецени и оцени само собствената си работа.
Вместо това опитайте: "Виждам червено, синьо и жълто! Можеш ли да ми разкажеш повече за рисунката?" Чрез наблюдение, а не чрез даване на оценка, вие позволявате на вашия малчуган да реши дали картината е красива или не, защото в действителност той може да си мисли, че рисунката е страшна. И като поискате от детето само да опише и оцени своята картина насърчавате умения, които ще му послужат в бъдещи творчески и художествени задачи.
4 "Спри веднага!"
Да заплашвате дете почти никога не е добра идея. На първо място го учите на умение, което наистина не искате то да притежава: способността да използват груба сила или по хитър начин да поличи каквото иска, дори ако другият човек не е готов да сътрудничи.
На второ място, вие самите се поставяте в неудобно положение, в която или трябва да осъществите заплахите си или да се оттеглите, което ще покаже на детето, че заплахите ви са безсмислени. Така или иначе, няма да получите желания резултат и ще повредите връзката си с детето.
Макар да е трудно да устоите на изкушението да заплашвате, опитайте да изглеждате по-склонни и пренасочете гнева си в нещо по-подходящо. "Не е добре да удряш брат си. Притеснявам се, че той ще пострада или ще ти отвърне и тогава ти ще пострадаш. Ако толкова искаш да удряш нещо може да биеш възглавница, дивана или леглото.“ Като предлагате алтернатива, която е по-безопасна, но все още позволява на детето да изрази чувствата си. Така вие приемате емоциите макар да сте им поставили граници. Това в крайна сметка ще доведе до по-добър самоконтрол и емоционално благополучие за вашето дете в бъдеще.
5 "Ако направиш _____ тогава аз ще ти дам _____"
Подкупването на децата е също толкова разрушително, тъй като то ги обезкуражава да сътрудничат ако не получат награда. Този вид обмен може да се превърне в наклонена плоскост ако се използва често. Може да се обърне срещу вас и да „ви ухапе“. "Не! Аз няма да почистя стаята си, освен ако не ми купиш конструктор!“
Вместо това опитайте, "Благодаря ти много, че ми помогна да почистя!" Когато ние предлагаме нашата истинска благодарност, децата са вътрешно мотивирани да продължат да помагат. И ако детето не е било много полезно в последно време, му напомняйте за времето, когато е било: "Спомням си преди няколко месеца, когато ми помогна да изхвърля боклука. Това беше такава голяма помощ. Благодаря!" След това позволете на детето си да стигне до извода, че помагането е забавно.