В Европа в следващите 5 години ще се промени драстично структурата на пазара на труда. Прогнозите са 23% от работните места ще бъдат закрити. До 2027 г. 42% от бизнес задачите в индустриалните предприятия ще се изпълняват от машини. Най-осезаем недостиг се очертава на специалисти в областта на анaлиза нa дaнни и oблaчни ycлyги, изĸycтвeния интeлeĸт и мaшиннoто oбyчeниe, дигитaлния мapĸeтинг, автoмaтизaцията нa пpoцecитe, информационната cигypнocт, блoĸчeйн пpoгpaмиpaнeто и Интepнeт нa нeщaтa. (IoT). Данните сподели проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, което беше организатор и домакин на международния форум „Иновативно образование и професии на бъдещето“.
Ето и някои глобални мегатенденции, начертани от Световната банка: под напора на автоматизацията, цифровизацията, изменението на климата над 1,1 милиарда работни места ще претърпят трансформация през следващото десетилетие; глобалната икономика би спечелила около 6,5 трилиона щатски долара през следващите 7 години ако се надграждат уменията на работниците, а това е около 6% от глобалния БВП; държавите обаче инвестират общо по-малко от 0,5 процента от глобалния брутен вътрешен продукт в обучението през целия живот.„Необходим ни е финансов ресурс, за да можем да въвеждаме иновациите, и да изграждаме необходимите ни специалисти. Инвестициите от големите компании, с които си сътрудничим с преподаватели от практиката, приложни изследвания, лаборатории и софтуер, достигат половин милион лева годишно, а от държавата получаваме по 70 000 лв.
Прогнозите: В бъдеще няма да се сменят работни места, а професииПрогнозите са, че днешните ученици няма да сменят просто работни места, а три пъти в живота си ще сменят професиите, изтъкна Красимир Вълчев, председател на парламентарната комисия по образование и наука.
По думите му не може да се каже какви ще бъдат професиите след 20 години, но може да се предвиди, че по-важни ще бъдат интердисциплинарните специалности, защото висококвалифицираните тесни специалисти могат да бъдат заменени в бъдеще от изкуствения интелект. Вълчев изтъкна още две важни прогнози: по-трудно ще бъдат заменяни професиите, свързани с хора и грижа за човека, затова освен дигиталните, изключително важни ще бъдат хуманитарните и социално-емоционалните умения. И не на последно място- в дигиталния свят ще бъде нужно не просто да бъдем ползватели, но и създатели, а това изисква да се развива креативност чрез хуманитарни, комуникативни качества и концентрация.
Парадоксът обаче е, че колкото повече малките деца боравят с електронни устройства, толкова повече губят умението си за концентрация.Затова е необходимо в ранна възраст да скрием електронните устройствата, за да станат впоследствие младите добри дигитални създатели, допълни Вълчев.
Някои професии ще отпаднат, заради навлизането на изкуственият интелект. Университетите вече няма да са мястото, където се усвояват знания, а ще бъдат мястото, където студентите усвояват умението да създават иновации и да се научават да разрешават проблеми. Трябва да има платформа за сътрудничество между държавата и бизнеса, както и задвижването на проекти с добавена стойност за обществото, където студентите да работят в екип и създават иновации, допълни от своя страна Тери Ли, генерален мениджър на Хуауей България.
Интердисциплинарност и дуален подход във висшето образованиеДигиталните технологии ще определят нашето бъдеще, а дигиталната хирургия - едно своеобразно съчетание между естествения и изкуствения интелект е бъдещето и вече настояще на съвременната медицина. За пример мога да дам лабораторията ни по телепатология в Медицинския университет в Плевен, която дава възможност за високотехнологични специализирани консултации в страната и чужбина, а другата ни лаборатория дава възможност за използване на виртуална реалност по време на хирургически интервенции, подчерта значимостта за интердисциплинарността в образованието проф.д.м.н. Славчо Томов – “бащата” на телемедицината в България, от Медицински Университет Плевен.