България реално може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Участвах в преговорите за ключови европейски законодателства. Без българското участие, ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология. Без българското участие, нямаше да има допълнително финансиране, което гарантира че новите производства няма да отидат само в големите държави, които могат да си позволят да предоставят държавна помощ. Това заяви евродепутатът от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова, която организира конференцията „Енергийна сигурност - основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България”.
Целта на събитието бе да представи плана за реиндустриализация на Европа и да покаже посоката, в която ще се развива промишлеността на нашия континент, както и да даде възможност на българската индустрия, енергетика и академичният сектор да представят постиженията на България пред европейските си партньори.
„Важно е да развием по-добра връзка между българските научни и индустриални среди и представителите на браншовите организации, представени в Брюксел“, призова евродепутатът. Пенкова изтъкна още, че „… проблемите на света, в който живеем, не се ограничават само в рамките на една държава. Ако искаме да получим истински устойчиви във времето решения, трябва да работим заедно. Именно това е смисълът на европейската интеграция“.
Пред европейските партньори Цветелина Пенкова акцентира, че България има стратегическо предимство в няколко ключови направления и трябва да поставяме силен акцент върху това.
„Ядреният сектор в България е с признато едни от най-високите стандарти на безопасност в световен мащаб. Страната ни е на 6-о място в ЕС по производство и обработка на цветни метали. България има най-големият капацитет на мощности в региона и това може да ни направи основен фактор по отношение на енергийна свързаност“, обясни тя.
Цветелина Пенкова открои факта, че финалният компромис на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии включва всички важни приоритети за българската индустрия - ядрената енергетика вече е част от обхвата на регламента, въпреки че в първоначалното предложение на Европейската комисия това не беше така.
„Между двете крайни позиции на Германия и Франция трябва да се каже, че България изигра ключовата роля. Така окончателно затвърдихме централното място на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европа“, каза евродепутатът и допълни, че списъкът с технологии е разширен и са добавени такива за улавяне, пренос и използване на въглероден диоксид, които са приоритет за циментовата ни индустрия.
„Увеличихме финансирането по всички оси, свързани с развитието на чиста енергия и чисто производство в ЕС“, сподели още Пенкова и поясни, че е договорено държавите да използват неоползотворените средства, които им се полагат по Механизма за възстановяване и устойчивост (т.нар. национални планове) за привличане на инвестиции за изграждане на нови производствени мощности.
„Подпомогнахме енергийно бедните домакинства, за да могат да преодолеят енергийната бедност“, изтъкна още евродепутатът.
Като преговарящ по Директивата за енергийните характеристики на сградите, Цветелина Пенкова изцяло промени нейната цел, защото сега тя е насочена към борбата с енергийната бедност и за целта ще се отделят целенасочени средства за най-уязвимите домакинства.
„Първоначално, законодателството предвиждаше задължение за всеки собственик на жилище да определи енергийната ефективност на имота и в определен срок да извърши ремонти, за да подобри енергийния му клас. Имаше предвидени глоби за неспазване на срокове. Всичко това е премахнато“, коментира тя.
Пенкова разясни още, че е гарантирано финансиране за най-уязвимите домакинства с програми за ремонти, действащи до 2050 г. Така домакинствата могат да намалят сметките си с близо 50%.
„Успях да договоря и държавите членки да предоставят достъп до безвъзмездни средства за уязвимите домакинства, за да им помогнем да излязат от енергийна бедност, както и възможност за финансиране при преференциални условия, каза още евродепутатът и се обърна към представителите на българската енергийна индустрия. - Надявам се, че това събитие ще даде възможност да създадете дълготрайни контакти с вашите колеги от браншовите асоциации в Брюксел. Активното ви участие в подобни събития има влияние за законодателния процес. Ние, българските представители в ЕП, работим за по-благоприятни условия за България, но вашата активност има особена тежест, когато преговаряме с нашите колеги.“
Председателят на надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов каза, че в следващия мандат на Европейския парламент и Европейската комисия трябва да има законодателство, което да постави ясно планиране за различните видове ВЕИ - вятър, слънце, ядрена енергия. Той отбеляза, че ядрената енергетика е бъдещето на базовата електроенергия.
„Всяка страна се грижи за финансирането и изграждането на нови централи, но това трябва да се промени и да има подпомагане и план за развитие на ниво Европейски съюз“, смята Христов. Според него на ниво ЕС трябва да се вземе решение за планиране на ядрения сектор, а не той да е съсредоточен само във Франция.
Заместник- генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ в ЕК Масимо Гариба изтъкна, че ЕК е заложила в своето предложение за целите за 2040 г., че трябва да използваме всички налични ресурси и технологии. Според него е наложително да се инвестира в развитие човешките ресурси и кадровия потенциал в цяла Европа. Масимо Гариба очерта необходимост от ядрен алианс за развиване на технологията в Европа, но и да има също и промишлен капацитет.
Председателят на „Булатом“ Богомил Манчев със съжаление отбеляза, че България изпусна възможността да построи нова АЕЦ за 8 мрлд лв., а сега ще я строи за 15 млрд. лв. Според него истинската независимост е да притежаваш централа, построена от различни източници, защото ако строиш само с една технология, си зависим от един доставчик. Манчев смята, че България трябва да направи търг за два нови блока в Белене. Изтъкна, че през 2051г. България трябва да има четири ядрени блока - два да заместят сегашните от Козлодуй и два да заместят ТЕЦ-овете.
Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев смята, че трябва да разчитаме на балансиран енергиен микс, защото имаме проблем с управлението на променливи източници от ВЕИ. Той е на мнение, че България е стигнала до максимума потребление на ВЕИ, което системата може да поеме в това нейно състояние. Постави като проблем съхраняването на свръхпроизводството на енергията от ВЕИ.