След като рязко повишиха разходите по заеми през последните години, за да се опитат да потушат растящите цени, редица страни по света сменят скоростта. През миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви първото си понижение на лихвения процент от 5 години насам, като понижи основния си лихвен процент по заеми от най-високото ниво за всички времена от 4% до 3,75%.
Това дойде ден след като Канада предприе подобна стъпка и последва вълна от подобни ходове през последните месеци от страни, включително Швеция, Швейцария, Бразилия и Мексико.
Длъжностни лица във Великобритания и САЩ, където разходите по заемите сега са най-високи от години, се очаква на среща през този месец да се въздържат относно всякаква корекция на лихвите надолу. Много анализатори, обаче са на мнение, че корекцията е неизбежна и ще се случи, ако не през лятото, то най-късно в началото на есента.
Това е знак, че глобалната битка срещу инфлацията, предизвикана от пандемията, навлиза в нова фаза, тъй като в някои от най-големите и най-силно засегнатите икономики се натрупва надежда, че инфлацията на цените на стоките и услугите най-накрая е овладяна.
„Това е важен ход. Преминаваме през друг етап“, каза Браян Коултън, главен икономист във Fitch Ratings.
Само преди няколко години централните банки по цял свят повишаваха агресивно лихвените проценти, надявайки се, че по-високите разходи по заеми ще натежат върху икономиката и ще облекчат натиска, тласкайки цените.
Движенията бяха необичайно синхронизирани, в отговор на глобалните проблеми с веригата на доставки и шокове за хранителните и енергийните пазари, които доведоха до скок на цените по цялсвят.
Тази координация избледня през последната година и стана по-променлива.
В еврозоната, Обединеното кралство и САЩ – икономики, които не са имали проблеми с инфлацията в продължение на десетилетия, служителите поддържат модел на задържане, поддържайки лихвите на високи нива от десетилетия.
Решението на ЕЦБ е декларация за увереност, че тенденциите се движат в правилната посока, каза Ема Уол, ръководител на инвестиционните проучвания и анализи в Hargreaves Lansdown.
„Това, което централната банка казва днес, е, че въпреки че инфлацията не спада по права линия, тя може да бъде докарана до целевото ниво от 2%", казва тя.
В еврозоната инфлацията сега възлиза на 2,6%, докато в Обединеното кралство е спаднала до 2,3%, което е много по-надолу от пика от над 11% в края на 2022 г.
В САЩ предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията, индексът на личните потребителски разходи, е спаднал до 2,7%.
Все пак Федералният резерв, който беше начело на преминаването към по-високи лихвени проценти, се придвижи предпазливо, отразявайки опасенията, че напредъкът по въпроса може да е спрял и че по-силният от очаквания растеж и големите държавни разходи може да направят разрешаването му по-трудно.
„Икономиката на еврозоната е на различно място от САЩ“, каза Яел Селфин, главен икономист в KPMG.
Засега много анализатори прогнозират поне едно, ако не и повече намаления на лихвените проценти в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство тази година и още през 2025 г. Подобни ходове биха донесли облекчение на бизнеса и домакинствата, които искат да вземат заеми. Но анализаторите казват, че пътят надолу за лихвите вероятно ще бъде по-бавен от очакваното.
Ако централните банкери намалят лихвените проценти твърде бързо, те рискуват да отприщят вълна от икономическа активност, която да накара цените отново да се повишат.
При обявяването на намаляването на лихвените проценти през миналата седмица, ЕЦБ се опитваше да стои настрана от обещаващи бъдещи действия, отбеляза Марк Уол, главен икономист в Deutsche Bank. „Изявлението вероятно даде по-малко насоки, отколкото можеше да се очаква, за това какво следва“, каза той.
"В еврозоната силите, които поддържаха лихвите ниски преди пандемията, включително по-бавния растеж и застаряващото население, вероятно ще се появят отново, като в крайна сметка ще ги върнат по-близо до нулата", каза Джоузеф Ганьон, старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън.
Но той каза, че е малко вероятно САЩ да видят връщане към свръхниските разходи за заеми, които преобладаваха през десетилетието след финансовата криза, посочвайки отчасти големи бюджетни дефицити, които вероятно ще продължат натиска върху лихвите.