Георги Стефанов е експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика с над 20 години опит в устойчивия преход към нисковъглеродна икономика. Ръководил е климатичната и енергийна програма на WWF България (2008-2021 г.) и е бил началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики (2022-2023 г.). Активно участва в европейските климатични политики, включително Зелената сделка и декарбонизацията на индустрията. Член е на управителния съвет на Българска асоциация геотермална енергия (БАГЕ). Преподава в Нов български университет и Софийския университет ‘Климент Охридски”.
Геотермалната енергия вече е икономически конкурентна – разходите ѝ са съпоставими с тези на въглищните и газовите централи, пише Георги Стефанов за "Климатека".
Потенциалът на тази технология в ЕС е значителен – над 300 TWh производство годишно, което е приблизително 42% от сегашното производство от въглища и газ.
За разлика от променливите източници, тя осигурява постоянна базова мощност и допринася за стабилността на електроенергийната система. Това я превръща в ресурс със системно значение.
Въпросът вече не е дали технологията работи, а как ще бъде позиционирана в енергийния микс.
България разполага с благоприятни геоложки условия, които позволяват конкурентни и предвидими цени.
За да превърне този потенциал в реален икономически ефект, страната ни трябва да направи стратегически избор – да постави геотермалната енергия сред приоритетите на националната си енергийна политика.
Геотермалната енергия вече може да осигурява конкурентна електроенергия в мащаб, който покрива значителна част от нуждите на Европа и е сравним с този на въглищните централи. Това показва последният доклад на енергийния аналитичен център Ember от февруари 2026 г. „Горещата тема: геотермалната енергия в Европа“ (Hot stuff: geothermal energy in Europe).
Въпросът вече не е дали технологията работи, а как ще бъде позиционирана в енергийния микс на Европа и България.
Какви са ползите от геотермалната енергия?
Това е единствената възобновяема технология, която може да произвежда електроенергия постоянно и спомага мрежата да поддържа стабилна честота и да работи надеждно. Именно затова тя играе ролята и на базова енергийна мощност.
Геотермалната енергия не изисква внос на фосилни горива и не е изложена на международни ценови шокове. В контекста на увеличаващите се военни конфликти и напрежение по глобалните енергийни маршрути, които директно влияят върху цените на газа, петрола и електроенергията, развитието на местни енергийни ресурси се превръща в елемент от националната сигурност. Геотермалната енергия може да допринесе именно за такава по-голяма енергийна автономия.
Геотермалната енергия не е изложена на цената на въглеродните емисии, което ѝ дава предимство пред въглищните и газовите централи и осигурява по-голяма ценова предвидимост в текущ и в дългосрочен план.
Освен това значителна част от технологичната верига се произвежда в Европа – от сондажните услуги до инженерните решения – което създава вътрешна индустриална добавена стойност и намалява зависимостта от вноса на енергийни решения и технологии.
Тази комбинация от ценова устойчивост, регулаторна стабилност и способност за постоянно базово производство я отличава от останалите възобновяеми източници. Геотермалната енергия вече следва да се разглежда не като допълваща технология, а като ресурс със системно значение.
Какви са последните данни за Европа?
След технологичните характеристики на геотермалната енергия, следва да видим как изглежда реалната картина в Европа днес – в числа, мощности и проекти.
Големият потенциал
При разходи под 100 евро за мегаватчас (MWh) – ниво, сходно с това на въглищните и газовите централи – геотермалната енергия може да осигури около 50 гигавата (GW) мощност в Европа. От тях приблизително 43 GW са реалистично приложими в страните от ЕС.
Тъй като геотермалните централи могат да работят почти непрекъснато, между 75 до 95% от коефициента на използване на инсталираната мощност, те имат потенциала да произвеждат над 300 тераватчаса (TWh) електроенергия годишно. С други думи – достатъчно електричество за десетки милиони европейски домакинства или близо половината от тока (42%), който произвеждат въглищните и газовите централи в ЕС за 2025 г. Геотермалната енергия вече има потенциал, сравним с голяма част от традиционната базова генерация, базирана на изкопаеми горива.
Все повече държави в Европа с все повече геотермални проекти
Днес в Европа работят 147 геотермални електроцентрали, които произвеждат около 20 TWh електроенергия годишно. Производството все още е концентрирано основно в Турция, Италия и Исландия, но секторът постепенно се разширява.
Геотермална електроенергия вече се произвежда и в Хърватия, Франция, Германия, Унгария, Австрия и Португалия, а нови проекти се развиват в Белгия, Словакия и съседна Гърция. Успоредно около 50 централи са в различен етап на изграждане или планиране, което показва устойчива тенденция към разрастване на сектора. Това от своя страна води до намаляване на инвестициите на киловат инсталирана мощност.
Тази тенденция отсъства в доклада на Ember, но е реален факт на пазара на новите геотермални проекти. За нея констатират именно компаниите, които изграждат такива обекти през последните 2-3 години. Паралелно с това анализите показват значителен геотермален потенциал, особено в Централна и Източна Европа. Най-големият икономически конкурентен потенциал (под прага от 100 €/MWh) е идентифициран в Унгария – около 28 GW, следвана от Турция с близо 6 GW. Държавите, които през последното десетилетие са развили този енергиен сегмент, са доказали големия си потенциал. В значителна част от останалите страни процесът на проучване и потвърждение се случва в момента, какъвто е случаят и с България.
Това означава, че държави с традиционно въглищна енергетика и с индустриална традиция разполагат с реална възможност постепенно да заменят част от тази базова генерация със собствен вътрешен ресурс.
Фиг. 1: Инсталирана геотермална мощност по страни (MW), включително действащи и строящи се централи / Източник: EMBER по данни от EGEC’s Market Report, 2024 г.
Технологичният пробив разширява геотермалния потенциал
Този потенциал не е случаен. Напредъкът в сондажните технологии и управлението на геотермалните резервоари вече позволява икономически ефективно производство и извън традиционните високотемпературни зони. Това разширява географския обхват на технологията и я прави приложима в повече държави.
Паралелно с това значителна част от производството и снабдяването с технологии и продукти – от сондажните дейности до изграждането на централите – се развива в Европа. Така геотермалната енергия постепенно се превръща не само в енергиен, но и в структурен елемент на европейската индустриална политика.
Очакваната на 19-ти май т.г .“Европейска стратегия и план за действие в областта на геотермалната енергия – за конкурентоспособна, сигурна и достъпна Европа” ще затвърди тази посока.
В този европейски контекст логично възниква въпросът какъв е потенциалът на нашата страна.
България има реален геоложки потенциал
България разполага с реален геоложки потенциал за развитие на геотермална енергия. Страната ни има значителен обем натрупана геоложка информация, която показва благоприятни температурни условия при достижими сондажни дълбочини. Това означава, че ресурсът не е хипотетичен, а технически достъпен.
Според експертните оценки на Българската асоциация по геотермална енергия (БАГЕ), при наличния потенциал себестойността на геотермалната електроенергия в България може да бъде по-ниска от средната за ЕС. При текущи пределни разходи на въглищните и газовите централи в диапазона 90–150 €/MWh, геотермалната енергия вече не е „алтернатива“, а икономически обосновано, базово енергийно решение с предвидим ценови профил.
Това има пряко значение за страната ни. В условията на трансформация на въглищните региони, България се нуждае от собствена нисковъглеродна базова мощност, която да осигурява стабилност на системата и конкурентни цени. Геотермалната енергия може да изпълни точно тази роля.
Въпросът вече не е технологичен, а стратегически.
България може да включи геотермалната енергия като приоритет в енергийната си стратегия. Това би означавало повече от диверсификация на източниците. То би повишило индустриалната конкурентоспособност, би осигурило по-предвидими цени на електроенергията, би привлякло нови инвестиции и би намалило зависимостта от въглища и газ – както за производство на електрическа енергия, така и за модернизация и декарбонизация на централните топлофикационни мощности.
Докладът на Ember показва, че прозорецът за подобно позициониране вече е отворен, остава в България да приоритизираме тази тема. В условия на нестабилни международни енергийни пазари подобна стъпка има и измерение на национална сигурност, а предвидените нови финансови инструменти на ЕС за периода 2028-2034 г. със сигурност ще бъдат насочени именно в тази посока.