„Когато една нова технология се развива без правила, тя се обръща срещу хората. Вече и от другата страна на океана, и Китай заговориха за крещяща нужда от регулация. Необходим е глобален ангажимент, с който да бъдат заложени принципи, защото изкуственият интелект не е нещо, което може да спреш на границата.“ Това заяви българският евродепутат Кристиан Вигенин на Националния форум „Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“, организиран от Университета по архитектура, строителство и геодезия, в който участва президентът Илияна Йотова, както и представители на институциите, местната власт, бизнеса и академичните среди.
Вигенин смята, че въпреки изоставането си Европа не трябва да копира чуждите модели, защото те няма да проработят. „Идва времето да направим много повече, за да бъдат насърчени полезните приложения на ИИ, например в управлението на трафика, повишаването на пътната безопасност и откриването на т.нар. топлинни острови в градовете“, даде примери той.
Според него именно полезността на тези системи прави още по-важна границата между тяхното нормално приложение и наблюдението на гражданите.
„Една система може да брои колко автомобила преминават през кръстовището, колко хора използват определена спирка или да анализира температурата в различни части на града. Но същите тези сензори могат да бъдат използвани, за да установят кои са тези хора, накъде се движат, с кого се срещат и колко често посещават определено място. Тук вече говорим не само за умен град, а за промяна в отношението между властта и гражданите“, поясни евродепутатът.
Вигенин припомни, че Европейският акт за изкуствения интелект регулира различните приложения според риска, който създават за хората. Като пример за необходимостта от баланс той посочи обществения разговор за повече видеонаблюдение след убийството на млад мъж в Пловдив. „Най-лесно е да кажем: ще поставим повече камери. Но по-големият въпрос е защо група деца и младежи са стигнали до подобна жестокост, какво се е случило с възпитанието им, със семейството, с училището, със средата. Камерата може да заснеме насилието, но камерите не могат да възпитават“, отбеляза Вигенин.
Евродепутатът постави специален акцент върху личните данни. „Ние не можем да се превърнем в едни ходещи данни, които всеки събира някъде, а след това използва по собствено усмотрение. Някои казват, че ограниченията по отношение на личните данни спират прогреса и иновациите, но в крайна сметка трябва да гарантираме правила, в които човекът да е защитен и технологията да служи на човека, а не човекът на технологията.“
Евродепутатът коментира и бъдещето на професиите: „Не трябва непременно със страх да гледаме на развитието на изкуствения интелект. Ще има нови професии, много професии ще останат същите, просто изискванията към тях ще бъдат различни.“ Като риск той посочи възможността със замяната с изкуствен интелект на началните нива в редица професии, след време да няма достатъчно подготвени специалисти, способни да упражняват реален човешки контрол върху автоматизираните системи.
В заключение Вигенин подчерта, че качествата на един „умен град“ не са камерите, сензорите или алгоритмите. „Трябва да гледаме резултата: по-бързо ли се движат хората, по-малко вода ли губим, по-добре ли сме подготвени за горещини и наводнения, по-достъпни ли са публичните услуги, но и успяваме ли да запазим правото на личен живот на гражданите“, обобщи той.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/