„Безпрецедентно представителните организации на бизнеса и труда излязохме преди няколко седмици с обща позиция. Нашата позиция е, че проблемът с КТБ е сериозен, но в никакъв случай, не може да се твърди, че има банкова криза. От тази гледна точка не може да се твърди, че банковата и финансовата система на държавата са под някаква форма на заплаха. От друга страна проблемът не трябва да се подценява, затова ние търсим решение с конкретни механизми и хора, които знаят за какво става дума.” Това заяви за „Здравей, България” президентът на КБСН Пламен Димитров във връзка с казуса „КТБ” и уточни и какви следва да бъдат тези мерки и как да бъдат проведени.
„През тези две седмици опитахме да предложим на гуверньора на БНБ да създаде независим надзорен орган, който да наблюдава и да помага на квесторите в КТБ. Той не се съгласи и вчера четирите организации на бизнеса се събрахме и създадохме този обществен консултативен съвет с участие на ключови имена, които са известни във финансовата, правната и бизнесферата със сериозна независимост – Красимир Ангарски, проф. Валери Димитров, Христина Вучева, Емил Хърсев, Камен Тошкови др.”
По думите на президента на КНСБ, тези специалисти ще направят анализ на реалната ситуация на нещата, тъй като тяхната експертиза позволява дори от публично оповестената информация да направят изводи и да зададат въпроси, които не са били зададени.
„Във вторник, 12-и август, ние като организации на бизнеса и труда ще излезем с декларация”, обяви Пламен Константинов.
В тази връзка председателят на КРИБ Огнян Донев допълни, че четирите работодателски организации и двата най-големи профсъюза, които представляват значителна част от активното население на България, са сметнали, че е техен граждански дълг да вземат мерки в тази „особена ситуация”, при която доверието към регулаторите в страната е около 0.
„Тези експерти, подкрепени от нашите организации, ще бъдат една обществена камбана, която ще каже кое се прави правилно и кое не”, допълни Огнян Донев.
Във връзка с дупките в бюджета и в НЕК, заради които по думите на вицепремиерa и министър на регионалното развитие в кабинета „Близнашки” Екатерина Захариева, е възможно да се стигне до режим на тока особено в Североизточна България, Пламен Константинов обясни, че това не е новина и допълни:
„Отдавна предупреждаваме, че това е голям проблем и той създава сериозни предпоставки за проблеми с целия енергиен сектор.”
С това се съгласи и председателят на КРИБ.
„Когато популистки се намаляваше цената на тока, ние сигнализирахме, че ситуацията не е такава, че да позволи намаляване, а трябва да се търсят други методи, по които да се защитят социално слабите слоеве на населението. В същото време предупредихме министерството, че такава популистка мярка ще направи по-голяма кризата, която след това ще настане. Предвидихме, че от 6 до 12 месеца ще има драстично повишаване на цената на тока”, посочи Огнян Донев.
Пламен Константинов изрази надежда, че все пак повишението на цената няма да бъде драстично, а ще има плановост в този процес.
„Само с повишаване на цената на ел. енергията обаче не може да се покрие цялата тази дупка. Въпросът е как и кога това да бъде преоформено като държавен дълг и да бъде платено от всички нас. Може би накрая ще се потърси и отговорност и от всички онези, които са взимали тези решения”, подчерта Пламен Константинов.
По отношение на руското ембарго лидерът на КНСБ посочи, че засега списъкът със забрани засяга под 2% от износа на България за Русия. Като цяло става въпрос за 18-20 млн. лева износ, каза Димитров.