Нека четем историята не само като минало, но и като реално време. Това се казва в позиция на председателя на ДПС Лютви Местан по случай 27 януари – деня на Холокоста, изпратена до медиите.
Предлагаме ви цялото изявление на Лютви Местан:
Преди седем десетилетия – на 27 януари 1945 г., бойци на Съветската армия освобождават оцелелите от зловещия концентрационен лагер Аушвиц. Това става през последната година от великата битка срещу националсоциализма и фашизма, която обединява за обща кауза страни като СССР, САЩ, Великобритания. Пророчески звучат думите на германския президент Роман Херцог отпреди 19 години, когато на 3 януари 1996 г. датата 27 януари е обявена за Ден в памет на жертвите на националсоциализма. В прокламацията си тогавашният германски президент Херцог казва: „Споменът не трябва да умира. Той трябва да напомня дори и на бъдещите поколения за тази огромна трагедия. Този спомен трябва да изразява скръбта от страданието и загубата, да бъде посветен на паметта на жертвите и да предотврати всяка опасност от повторна поява.”
От 1 ноември 2005 г. с Резолюция на Общото събрание на ООН 27 януари е провъзгласен за Международен възпоменателен ден на Холокоста. Така на тази дата светът се връща към спомена за милионите жертви на националсоциалистическото изтребление.
Загиналите в концентрационните лагери 6 милиона евреи и милионите роми и много други представители на непокорни „неарийски” народи всъщност олицетворяват образа на различните, на другите, които тъкмо със своята различност са били използвани от тоталитарната националсоциалистическа идеология за формиране на представата за врага. Врагът, който трябва да бъде на всяка цена унижаван, изтласкван, репресиран, а накрая – унищожен. Тези милиони жертви не са обикновен резултат и последица от трагизма на голямата война. Те – преди да бъдат жертви на войната, са били жертви на омразата и ненавистта. Човечеството сигурно още много ще се изненадва от новите уроци, които може да извлече от собствената си история. Трагедията на Освиенцим като състояние на репресията завършва преди 70 години с освобождаването на последните лагерници.
Но поуката, че пренебрежението, иронизирането, омразата и воюването срещу образа на другия и различния могат да продължават под формата на ксенофобия и изблици на расизъм и да не подминават дори страни – членки на ЕС, днес е повече от силна. Примерите са налице, за трагично съжаление, и в България, в която лидери на политически сили - официални коалиционни партньори на днешното управление, крачат на Луков марш във възхвала на генерал – проводник на нацистка идеология. Фактът, че антиромската истерия, вместо да се осъди, качва рейтинги, проявява риска самодоволството да победи чувствителността, а узаконеното насилие от едно време да отстъпи пред днешното безразличие и конформизъм.
Едно от нещата, които тепърва ще имаме да учим, е за устойчивостта на демократичните ценности и преминаването им от един исторически контекст в друг. През далечната 1945 г. е освободен Освиенцим, а няколко месеца по-късно завършва Втората световна война. Но с унищожаването на хитлеризма и националсоциализма човечеството не е унищожило ксенофобията и омразата към различните. Заклеймяването на нацизма и заклеймяването на съвременната ксенофобия имат един и същи демократичен корен и ценности. Споменът за насилието отпреди 70 години не трябва да умира. Само така никога няма да позволим да се появи ново насилие. Има една поетеса, известна със стиховете си за Великата отечествена война - Олга Берголц. Нейни са думите „Никой не е забравен и нищо не е забравено”. Нека правим своите поуки и се учим на демокрация от миналото, за да я съхраним и пренесем в бъдещето.
Добре е да отворим страниците на „Неспособността да скърбим“ на Александър и Маргарете Мичерлих, за да четем историята не само като минало, но и като реално време.
Вечна памет на жертвите от Холокоста!