Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България. Той се чества всяка година от 1880-а насам на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е подписан от граф Игнатиев.
По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.
През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина - обединението на разбитите български земи от Берлинският договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.
На този ден – 3 март, се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайният войн в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител - Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.
Лично Негово светейшество Българският патриарх Неофит ще оглави днес панихидата и благодарствения молебен по повод националния празник 3 март, които ще започнат в 10 ч., след светата литургия в патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски”. Началото е в 10.00 ч.
Заедно със съслужещото духовенство – Тивериополския епископ Тихон, патриаршески викарий и председател на църковното настоятелство на катедралата, Браницки епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, главния секретар на Светия синод архимандрит Герасим, свещеници от Българската православна църква, представителите на Руската и Румънската православни църкви при Българската патриаршия и богомолния народ, патриарх Неофит ще отправи молитви към Бога за упокоение душите на всички руски, румънски, фински, украински, беларуски воини и български опълченци, загинали за освобождението на страната ни в Руско-турската освободителна война.
След това Светейшият ни патриарх ще отслужи благодарствен молебен по повод празника на Освобождението на България от османско владичество. Към всеподателя Бога, от когото е всяко добро деяние, ще бъдат отправени благодарствени молитви за великия дар на свободата, с който, по Божия милост, се сподоби изстрадалият след петвековно чуждо иго български народ и ще бъде изпросено Божието благословение за благопреуспяването ни във всяко добро дело.
По-късно патриарх Неофит и придружаващите го архиереи ще вземат участие в официалните тържества за 3 март пред паметника на Незнайния воин и от 18.30 ч. - във вечерните тържества.
Националният празник на България 3 март ще бъде отбелязан и в Европейската комисия. По инициатива на зам.-председателя на ЕК Кристалина Георгиева на обяд в столовата на комисията ще се предлагат български ястия, а служителите и посетителите на ЕК ще могат да се запознаят с туристическа информация за нашата страна. Ще се продават мартеници, а събраните средства ще бъдат в подкрепа на Карин дом – Център за деца със специални нужди. Довечера Кристалина Георгиева ще открие изложбата "Настъпващото поколение", ще звучат творби от номинирания за "Грами" албум с класическа музика "Струнни пътеки" на композитора Добринка Табакова.