Вчера президентът Росен Плевнелиев подписа указа за обнародването на Закона за Националната служба за охрана/НСО/, като не се съобрази с исканията за налагане на вето.
Документът бе приет след многобройни критики и правозащитни организации призоваха държавния глава да го върне за изчистване на проблемите в него. В парламента основни критици на така формулираните правомощия на държавните гардове и широкия контингент, за който те ще се грижат, бяха от Реформаторския блок.
Надявах се президента да спре закона, но в крайна сметка това е негово правомощие и той е решил да не го упражни, коментира пред БНР депутатът от Реформаторския блок Петър Славов:
От ГЕРБ много бързаха с този закон. Той беше приет на практика „на тъмно“, защото 10-11 часа вечерта, на извънредно заседание беше довършен и приет във вида, в който е. За съжаление много от добрите предложения, които направихме, поне за корекции и за промени в по-добър смисъл, така че този закон да служи на гражданите, а не да служи на една част от обществото, на една група високопоставени държавни служители, не беше възприет, за съжаление.
Според депутата на НСО се дават много сериозни правомощия. Той се изключи новоприетият закон да стане обект на разискване и в Европейския съд по правата на човека.
В Реформаторския блок ще обсъждат и възможността за текстове от Закона за НСО да бъде сезиран Конституционния съд.
Това е един от възможните начини да се процедира по тези най-проблемни текстове – за задържането на граждани, за охраняване на лица, които една комисия от трима души преценява, че били от значение за властта в държавата, посочи Петър Славов.
Той се надява Върховния административен съд да уважи жалбата на РБ и да огласи каква е била заплата на бившия управител на БНБ Иван Искров. Реформаторите подадоха жалба до съда, след като новия гуверньор отказа да оповести заплатата на предшественика си.