Тъжна и разочарована съм от скандалите, които съпътстват българската номинация за генерален секретар на Организацията на обединените нации. Това заяви пред камерата на „Тази сутрин” по bTV генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. През годините избягвах да отговарям на каквито и да е нападки и недомислици срещу мен, защото така падам на тяхното ниво, допълни тя. Бокова определи нападките срещу себе си като "клеветническа кампания, пълна с лъжи и недосмислици".
Каквото и да реши българското правителството, лична драма за мен няма да има, каза Бокова. До седмици, не бих искала да кажа месеци, България трябва да определи позицията си коя ще бъде кандидатурата на страната за генерален секретар на ООН, допълни тя.
На върос за миналото на своя баща - Георги Боков - бивш главен редактор на "Работническо дело", Бокова заяви, че намира за абсурдно да я критикуват негови съратници. "Ако вървим по тази логика, всеки трябва да каже кой е баща му", смята генералният директор на ЮНЕСКО. Според нея децата не бива да отговарят за постъпки на своите родители, защото „в едно демократично общество хората следва да са съдени за собствените си действията”.
„Бях позабравила един език отпреди 25 години. От 25 години съм в публичното пространство, на практика за мен се знае всичко. През всички тези години съм работила съм за демократичното развитие на България”, допълни Бокова.
Ирина Бокова категорично отказа да прави оценки на вътрешната политика, както и да се изказва по външната политика на правителството.
Тя не скри, че получава една от най-големите заплати в системата на ООН, която може да бъде проверено публично.
„На някои места ме питат „Вие кандидат на Франция ли сте?”. Даже по-често ме питат „Вие кандидат на Китай ли сте, на Африка, на Латинска Америка ли сте?”. „Ако съм кандидат, съм кандидат на България”, заяви Бокова. Ние тук сме се концентрирали в едни и същи географски позиции, смята тя. По думите ѝ, в надпреварата за поста на генерален секретар на ООН, успешният кандидат трябва да е подкрепен "ако не от всички страни членки, то поне от повечето".
Работи се върху включването на мартеницата в списъка за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, както и по проект за Магурата и за общ проект за буковите на гори на Европа в общ проект.