На 25 март отбелязваме празника Благовещение - деня, в който Архангел Гавриил се явява на св. Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. Тази блага вест дава и наименованието на празника, който Църквата празнува още от VІІ век.
Всички християни - православни, католици и протестанти, празнуват Благовещение. Според Библията на този ден Архангел Гавриил е съобщил на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството - Исус Христос. За него се разказва в Евангелието на Лука. Празникът е почитан от майките, защото Света Богородица е тяхна закрилница.
Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Денят се нарича още Благовец или Половин Великден и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.
В българската традиция празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден трябва да се яде "нещо зелено" - коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник - риба с ориз. Пече се и пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Смята се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Според народните вярвания на този „благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи своята сила.
Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой и др.
Благовещение е денят, който по особено тържествен начин се отбелязва в старинния столичен храм „Света София - Премъдрост Божия“, приел го за свой храмов празник.
По повод светлия празник в древния храм Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще възглави св. Литургия.