В последните години политиците използват пряката демокрация за техни партийни цели. Не искам да ставаме свидетели на това законът отново да бъде прекроен, независимо от това кой е инициирал референдума. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" преподавателят по Конституционно право в СУ Атанас Славов, който определи конюнктурната употреба на пряката демокрация като "притеснителна".
Ако ние за пореден път прекроим закона преди провеждането на референдума, това не би било една добра практика. Всъщност законът трябва да бъде променен, но не по посока да се поставят пречки пред упражняването на правото на страните, а по посока на съществена либерализация.
Той припомни, че заради референдума преди година политиците са поели ангажимент да либерализират текстовете, касаещи кворума, така че да има повече национални референдуми, и когато референдумът се провежда заедно с избори, изобщо да няма кворум, но и двата текста са били променени само за местните референдуми:
В момента се оказва, че режимът за местните референдуми е по-либерален, отколкото режима за националните референдуми. За мен това е една непоследователност, която трябва да бъде отстранена.
Изтеглянето на референдума преди или поставянето му след президентския вот няма да спре употребата на резултатите от него за политически цели, коментира Славов.
Дори и отговорът за задължителното гласуване да е положителен, няма достатъчно парламентарно време, за да бъде променен Изборният кодекс, още повече тази промяна да важи за предстоящия президентски вот. За мен една такава промяна би била несъстоятелна за непосредствено преди следващия избор, именно поради факта, че трябва да спазваме някакви стандарти, а те са да не променяме изборното законодателство не по-малко от 6 месеца преди предстоящи избори.
Според юриста дискусията около предложението за референдум на екипа на "Шоуто на Слави" ще се концентрира около темата за намаляването на броя на депутатите наполовина.
В Конституцията, в член 158-и, изрично се казва кои са въпросите от компетентността на Великото народно събрание и въпросът за промяна на броя на народните представители не е от изрично посочените. Там е работата обаче, че има едно злополучно решение на Конституционния съд от 2003 година, същото, което блокира съдебната реформа от 2003 година, там Конституционният съд разсъждава в мотивите си към решението, че една такава промяна, евентуално, би била от правомощията на Великото народно събрание, но това не е въпрос, който да е решен окончателно.