Проведеният конкурс за главен архитект на София затвърди позната българска схема. Съревнованието е подводно, публичността формална, вероятно с предизвестен кандидат. Това не пречи на олимпийски принцип да се явят познати и не дотам архитектурни имена. Това коментира архитект Темелко Арсов.
Нека спомена основните допуснати пропуски, както и притесненията, които имам като човек от гилдията.
При условие, че Столична община е приела и оповестила, че има План за развитие на столицата, питам се по каква логика от кандидатите се изискваше да развиват отделна концепция? Задачата на главният архитект е да ръководи направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ), да изпълнява Плана за развитие на града, Общия устройствен план и да спазва законодателството на страната. Така замислен и проведен конкурсът прилича на фарс и изглежда като безсмислена загуба на време.
Да продължим с това, че самите условия на конкурса не бяха спазени. До днес не са публикувани платформите на участващите, допуснати след първото отсяване. В интернет се мъдрят някакви прогимназиални преразкази, от които читателят може да остане с впечатлението, че например:
Иван Моев ще прави метро до Божурище.
Влади Калинов ще дава приоритет на велосипедния транспорт.
Иван Шишков ще превърне Банкя в международен СПА-център.
Подобна липса на сериозно отношение към задължителната за предоставяне информация е непростима. Наясно сме, че подобни преразкази изглеждат много манипулативни, особено ако се взрем в авторите им.
С колегите, които наблюдавахме конкурса, още нямаме отговор на въпроса защо не са публикувани отделните оценки на членовете на журито? Във всяка европейска държава с претенции за прозрачност е отколешна практика всеки негов член публично да аргументира поставените от него оценки и да отговаря за тях. Това се нарича лична отговорност – другото е колективна безотговорност. И надали столичният кмет би одобрил това. Поднесената на публиката „средна оценка“ потъна в анонимност. Което някак автоматично ни напомни за методите на модела КОЙ.
Няколко думи и за персоналните критерии при подбора на финалистите. От практиката си съм научил две неща: пожеланото не е изпълнено. Както и, че едно добро качество не компенсира липсата на други. Нароченият за подводница на бившия главен архитект – арх.Калинов, е добре известен на гилдията. Бързам да кажа, че съм последният човек, който би го нарисувал като ангел. Но за качествата му никой от колегите не е казал лоша дума. Освен това надали има друг с подобен конкретен административен опит в цялата държава.
Остана напълно неясно за страничните наблюдатели по какви критерии отпаднаха именити и обиграни професионалисти като Георги Бакалов, Бойко Кадинов или Иван Шишков? За да отпадне един председател на националния съюз на архитектите или един действащ архитект на ключови столични райони с дългогодишен стаж, се изисква много точен подбор с ясни критерии. Нямаше ги!
Безспорната изненада беше изгрялата от мизийския мрак звезда на арх.Здравко Здравков. За непознатия ни колега научихме единствено, че е бил бивш главен архитект на Червен бряг. Познавайки обема и спецификата на работа в община с около 13 000 жители, съвсем обективно е притеснението на архитектурната общност доколко и дали въобще арх.Здравков ще има знанията и опита да решава сложните и уникални софийски проблеми.
Според платформата на колегата Здравков предстои пълна реорганизация на НАГ. Интересна претенция за революция, от която бях силно заинтригуван! Но, уви, концепцията не ни казва за колко време ще се случи, не е ясно какво обхваща тя и не може да се прецени дали тя няма да блокира работата на направление „Архитектура и градоустройство“ за дълго време или изцяло? Няма разчет какво ще струва тази реорганизация и какъв ще е финансовият, социалният и икономически ефект от нея. Което ни избутва на ръба на опасна управленска безотговорност.
Знам, че не съм единственият, който освен това се пита дали не е твърде рисково начело на такава структура да се постави човек, който не я познава, чийто познания за проблемите на столицата са частични и книжни, а практическият му опит е в несъизмерими с мащаба на столицата въпроси?
Не е ли добре главният архитект да е живял и работил в столицата, да познава проблемите й, да познава структурите и организацията на общинските и районни ръководства? Припомням, че един арх.Шишков, с петнайсетгодишен управленски стаж само в ключовите райони Банкя и Триадица отпадна по неясни критерии на журито, което изпрати на финала арх.Здравков със скромния му опит от едно селище от градски тип.
Притесненията около решението на журито и резултатите на конкурса за главен архитект притесняват мнозина, включително и столичния кмет. От вчера се заговори и за анулиране на конкурса. Което поне ще спести на общинарите червенето пред неудобни въпроси на обществото. А ако арх.Здравков прескочи моста от Червен бряг към Орлов мост, значи земляците му не са за подценяване. Но и бъдещето на София не би трябвало да е.