Ефективен срещу евентуални нападения ли е подготвеният нов закон за противодействието на тероризма или пък е вратичка за нарушаване на правата на гражданите – това дискутираха по bTV зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев, адв. Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация” и проф. Николай Радулов, бивш секретар на МВР и експерт по въпросите на националната сигурност.
„Притеснение сме. Ще се ограничават права на гражданите. Въпросът е дали се цели наистина превенция на тероризма и дали има пропорционалност”, посочи адв. Кашъмов.
По думите е лоша практика, че последните версии на законопроектите не се публикуват, тъй като едва сега например е станало ясно, че една от спорните мерки в първоначалния вариант е отпаднала – ограничаването на достъпа до интернет на лицата, заподозрени в тероризъм.
Въпреки това обаче в актуалния проект остават много притеснителни мерки – например забраната за излизане от определени места или забраната за контакти с определени хора.
Тези мерки подлежат на съдебен контрол – който обаче не е предварителен, а с натовареността на съдилищата може да се окаже, че мерките могат да бъдат прилагани с години, преди магистратите да се произнесат по законността им.
„Това е закон, разработен с участието на службите – СОБТ, ДАНС, ДАР... Ограниченията няма да засегнат обикновения гражданин, а ще се прилагат при екстрена ситуация”, увери зам.-министър Гунев.
Законът е лошо сглобен от чужди подобни закони, може би става дума и за лош превод, е мнението пък на проф. Радулов.
По думите му цялото ръководство по финансиране и планиране на противодействието на тероризма е централизирано, а изпълнението е децентрализирано.
Има и т.нар. Национален оперативен щаб, който всъщност изобщо не е оперативен и вместо от специалисти, които да вземат решения бързо, се състои от политици, които при решават с гласуване и мнозинство от 2/3.
Относно мерките, които могат да се налагат на заподозрени в тероризъм лица, проф. Радулов смята, че те са нонсенс, защото заподозреният трябва да бъде известен за налагането им, т.е. да му се даде знак, че го подозират в терористична дейност.
Големият проблем е, че трябва да има взаимодействие между службите, изтъкна адв. Кашъмов.
По думите му новите правила – например това за използването на армията за противодействие на тероризма, не са добре написани.
Тече работа по подобряването на проекта, но има още много да се свърши, смята той.
"Този закон отговаря на една нова реалност, а между първо и второ четене ще има широк дебат, където нещата да бъдат изчистени. Много от нещата от публичното обсъждане бяха вече отразени”, каза пък зам.-министър Гунев.