Веселин Марешки е роден на 26 март 1967 г. във Варна. Завършил е Техническия университет- Варна, като преди това е следвал три години в Москва. Собственик е на аптеки в повечето големи градове в България, които са предпочитани от хората, заради по-ниските цени на лекарствата. През 2015 г. влиза в бизнеса с горивата като изгражда бензиностанции, където отново предлага продуктите на намалени цени. Политическата му кариера започва през 2005 г., когато основава Национално движение за свобода и демокрация. Бил е общински съветник и зам.председател на Общинския съвет във Варна. На местните избори през 2011 г. стига до балотаж за кмет на града като получава 50 000 гласа, което е 40.50% от вота. На президентските избори сега се явява като независим кандидат, издигнат от Инициативен комитет, под номер 2 в избирателната бюлетина.
Определят Ви като антисистемен играч. Как ще промените системата?
Със смелост. Това трябва за борбата с корупцията и картелите. За разлика от останалите кандидати, които дума не обелват срещу тези два бича на обществото ни, аз вече доказах с дела позицията си.
Защо не говорим например за това, че има хора с по няколко мандата във властта. За да станат депутати, министри, те са обещавали какво ли не. И какво са направили?! Нищо. Освен лично облагодетелстване на гърба на държавата и хората. Не може да излезеш пред ограбения български народ и отново да обещаваш, че тепърва ще правиш нещо, като вече толкова години си докарал народа до това печално състояние. Нямат никакъв срам. Крадците и измамниците трябва да бъдат изхвърлени от политиката. Не знам с какви очи отново се явяват да искат доверието на хората. Ако бъда избран, ще говоря истините, които управляващите крият. Ще осветлявам проблемите, за да се вземат мерки да се преодолеят. Президентът трябва да е гласът и съвестта на народа. Не като Петър Стоянов навремето в края на мандата си да призове плахо „Кажи си ,Иване”, а да има смелостта да назове проблемите с истинските им имена.
Колко хора управлявате в бизнеса си?
Около 4 000. Спечелил съм доверието на три милиона клиенти. Доказал съм с работата си вече 25 години, че мога да защитавам интересите им. Затова ги призовавам да изберат човек, който е независим и показал реални дела, а не такъв, зад когото прозират интереси на картелите. Всички кандидати се кълнат пред партийните централи. Аз съм независим. На моите срещи се скандира „България”, а не името на партия. Патриотизъм, професионализъм и почтеност - това са моите ценности.
Кой е Вашият вицепрезидент?
Заложихме на един почтен човек - капитан първи ранг Петър Петров-доцент, доктор на науките, 40 години е бил преподавател във военно-морското училище „Никола Вапцаров”-Варна. Той е представител на няколко възлови съсловия, на които държавата не обръща внимание - учители, военни, пенсионери. Един съвестен, авторитетен човек. Като всеки един от нас е отдаден на работата си, както и аз на бизнеса, но така оставихме некадърни хора да превземат политиката и да се гаврят с народа.
Някои социолози казват, че ще оберете наказателния вот, на кои избиратели разчитате?
На тези, които искат промяна, на които им омръзна да ги лъжат едни и същи хора години наред, да ги лъжат с красиви обещания. Такива хора има и в големите партии –разочаровани от действията на техните елити. Защото жизненият стандарт на българските граждани не се променя. Всички виждаме, че повечето наши сънародници мизерстват, особено в по-малките населени места. 2 000 лева има да плаща всеки от нас, заради дълга от 16 милиарда лева, който управляващите взеха. Никой не знае къде и за какво отиват тези пари. Да сте чули някакъв публичен отчет? Няма. Парламентът е институцията с най-нисък рейтинг и ни предлагат да изберем за президент неговия председател. Кой ще се хване на това?! Политиката у нас стигна дъното. Наистина е време за промяна. Вотът на 6 ноември трябва да постави началото на този процес. Другите държави в преход ни изпревариха отдавна. Не виждам причина да търпим повече. Хората трябва да покажат какво искат - да продължават да са бедни и смачкани или да са свободни и щастливи. Те трябва да се гордеят с държавниците си, а не да се срамуват от тях.