Много висок процент на избирателна активност прогнозират социолозите. Дялът на заявилите твърдо намерение да гласуват българи, според различни индикатори за категоричност на вота, е между 56% и 60%. Това става ясно от коментар за първи тур на президентските избори основаващ се на данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп” проведено в периода 28 октомври – 2 ноември 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани в 125 гнезда в 88 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю. Проучването е възложено, реализирано и финансирано от „Екзакта Рисърч Груп”.
„Екзакта Рисърч Груп” носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Дялът на заявилите твърдо намерение да гласуват българи, според различни индикатори за категоричност на вота, се вмества в интервала между 56% и 60%. За база използваме официалните данни на ГРАО. Това означава, че на първия тур биха гласували около и малко над 3 800 000 души. Поне 300 000 българи твърдят, че възнамеряват да отидат до урните главно заради задължителното гласуване.
Като цяло деклариращите намерение да гласуват в края на кампанията са по-малък дял от онези, които възнамеряваха да упражнят правото си на вот в началото на кампанията.
Активността на Националния референдум ще бъде с около 10% по-ниска в сравнение с активността на президентските избори-в рамките на 46% – 50%. От началото на кампанията не регистрираме ръст в дела на готовите да вземат участие в референдума българи.
Изборът на президент ще се реши на балотаж. Сигурните участници на балотажа са Цецка Цачева и Румен Радев.
Преди първия тур Ц. Цачева има известно предимство по данни от настоящото изследване. Към 2 ноември Цачева получава 27.9% от вота на хората, които са сигурни, че ще гласуват на първия тур. Р.Радев ще бъде подкрепен от 22.4% от твърдо решилите да гласуват избиратели.
Красимир Каракачанов е трети с 11.5% от вота на твърдо решилите да гласуват. Разликата между него и Р.Радев е значителна. В същото време е малко вероятно някой да го измести от третото място.
Четвъртото, петото и шестото място се заемат от Веселин Марешки, Пламен Орешарски и Трайчо Трайков. Резултатите на първите двама са много близки и в този смисъл подреждането им в деня на вота би могло да претърпи промени.
В. Марешки получава 6.9% от вота на твърдо решилите да гласуват, а Пл. Орешарски – 6.7%. Кандидатите имат потенциал да постигнат и по-добър резултат на 6 ноември.
Трайчо Трайков получава 5.5% от вота на твърдо решилите да гласуват, Ивайло Калфин – 5%, а Т.Дончева – 2.5%.
Анонсирането на сигурни участници в балотажа доведе до подценяване на останалите кандидати. Това постави в неизгодна ситуация от началото до самия край на кампанията кандидати като Ивайло Калфин и Татяна Дончева. Техните опити да се възползват от симпатиите на широк кръг избиратели и да вдъхнат живот на мажоритарния вот се оказаха до голяма степен обречени в една кампания, следваща логиката на големите партийни електорати. Това, че ГЕРБ посочи Р.Радев за свой основен опонент също изигра роля за фаворизирането му.
В хода на кампанията кандидатът на ГЕРБ разшири подкрепата си главно в самата партия и втвърди електората на управляващите.
Подкрепата за Красимир Карачанов плавно нарастваше по време на кампанията, като част от протестния вот се ориентира именно към кандидата на патриотите заради острото му говорене по редица актуални теми, които вълнуват хората.
Още след първата седмица на кампанията стана ясно, че В. Марешки разширява подкрепата за себе си. Неговият електорат нарастваше до последните дни на кампанията. Без съмнение, част от хората, които подкрепят В. Марешки се самоопределят като привърженици на антисистемния вот.
Пламен Орешарски разшири по-чувствително влиянието си през последната седмица, когато стана видно, че голяма част от електората на ДПС се мобилизира зад неговата кандидатура.
Лек ръст през последната седмица бележи и подкрепата за Трайчо Трайков.
Резултатите от първия тур на президентските избори са предизвикателство, защото не може достатъчно точно да се предвиди какво влияние ще окажат въвеждането на задължително гласуване, късното анонсиране на кандидатурите, промените в изборните правила в хода на кампанията и съпътстващите ги спекулации. Освен това тълкуването на възможните резултати на балотажа измести напълно съдържателния дебат в надпреварата за президентската институция.
В момента е въпрос на професионална етика да се избягват внушения за изхода от балотажа. Затова „Екзакта” ще обяви прогнозата си за втория тур непосредствено преди неговото провеждане.