В редакцията на Факти.бг получихме материал на политолога Неджад Мехмедович. Той съдържа документи на ЦРУ за Македония [01.03.1949; 17.08.1951; 27.10.1951; 28.11.1951; 29.11.1951; 30.11.1951; 01.12.1951; 13.12.1951; 06.06.1952).
Може да прочетет специален коментар на материала от професор Божидар Димитров във Факти.бг
Изминалите няколко дни Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) публикува няколко милиона документи, свързани с тяхната работа, сред които хиляди документи се отнасят на СФРЮ и Македония.
В голям брой от публикуваните документи се сочи, че в следвоенния период в ЦРУ отблизо са следили дейността на ВМРО, и лицата които са залагали за независима Македония. В един от докладите [01.03.1949] на ЦРУ за ВМРО със заглавие "Дейността на ВМРО в Югославия" между другото се казва: "ВМРО тайно залага за създаването на независима македонска държава, която ще включи територията на Югославска Македония. Организацията е особено активна в градовете Прилеп, Велес и Щип. Разпространяват се слухове чрез Югославия, че хората очакват да бъдат освободени от Титовият режим до следващият Великден ".
Най-новите документи на ЦРУ ни доказват изказаните сведения на много историци и лица от миналото, че САЩ особено се интересуват от събитията в Струмица в следвоенния период. ЦРУ вероятно преследвала събитията там, още от получената информация за недоволството и задушаването на националния дух на жителите и отнемането на земята (отчуждаването и национализацията), което води до разделянето на листовките а и съобщенията от 01.05.1946 г. със заглавие: "Долу експонатите на сърбизма, Димитър Влахов, Лазар Колишевски, Михайло Апостолски и техните другари!"," Да живее духа на Гоце Делчев и Даме Груев ". След тази дейност са били арестувани 25 млади хора, между които са били трима от петте по-късно убити студенти, също така осъдени на затвор. Този факт се потвърждава и с новите документи от ЦРУ.
Напомняме, че в обвинителния акт за Методий Калкашев лидерът на арестуваната група посочва се: "всички обвинени, недоволни от днешната власт, от началото на 1946 г. в Струмица, организирали са се в дружества с цели на фашизъма срещу конституционния ред на Федеративна народна република Югославия. Тeзи под ръководството на обвиняемия Калкашев - същите се организират в дружество, което има за цел борба срещу днешната Федеративна народна република Югославия и тяхния конституционен ред и отделяването на Н.Р Македония от състава на Федеративна народна република Югославия в някаква си "Автономна Македония" начело с крволокот на македонският народ Ванчо Михайлов, а под протекторат на Англия и Америка". На практика тези студенти са залагали за независима Македония.
Един от първите документи, свързани със Струмица [17.08.1951] носи заглавието "Политическото развитие и промените в Струмичката област на Македония". В този документ е посочена политическата чистка на ръководните лица в първата половина на 1951 г. и избора на нови, най-вероятно "съответни" за властта лица в общинския съвет, комунистическата партия, съдебната система, полицията и УДС (Управление за държавна сигурност е югославската тайна разузнавателна служба и тайна полиция).
Значимо за Струмичкия случай е да се отбележи, че в групата на предложените служители, а по предложение на местните комунисти са и Ристо Пиличев (организационен секретар) и Мара Минанова (политически секретар), двете най-омразни имена, които Струмица ще си припомня още дълго време след съдбовна 1951 година.
В документа, озаглавен "УДС екзекуцията на петте студенти при опита си да влязат в Гърция" [27.10.1951], e посочено, че информациие в документа (3 страници) са получени през юли-август 1951 година. Това е единственият документ от всички 9 документа на ЦРУ, които призовавам в текста, а кадето е посочено времето на събиране на документите. (във всички други документи, това подразделение е прикрито с черно).
В документа на ЦРУ има информация от деня на първата среща на студентите на 1 юли 1951 г., когато се договарят да избягат в Гърция в две групи.
Те за втори път се срещат на 27 юли, когато сключват договор за преминаване на границата на 3 август. В договора е посочено Фиданчев да премине границата сам чрез Дойранското езеро, а другите четирима студенти да преминат границата чрез Беласица. Фиданчев го прави на 4 август, без да получи предварително информацията за промяна на датите, а останалите четирима студенти, заради досега неизяснени причини, променят датата на бягството на 12 август. Докладът нотира, че студентите в последната среща от 27 юли се договарят за следващото:
"Групата се съгласи да вземе със себе си удостоверенията за раждане, и студентските си книжки. Групата нямала оръжие и нямала намерение да оказва съпротива, докато биват заловени в опита на преминаването на границата. Това решение било взето, тъй като наказанието за опит за бягство било глобявано от два до три месеца в ареста. "Докладът нотира, че след бягството на Фиданчев, на групата допълнително и се придружава Коце Костуранов.
"В ранните часове на 12 август групата започва бягството". Според доклада те са заловени в засяда от УДС и полицията близу село Дорлобос.
Според мен, това е може би единственият факт, в който македонските източници и източниците на ЦРУ няма да съвпаднат. Повечето македонски източници твърдят, че студентите са били отвлечени и отведени близо до границата, където са били екзекутирани след предварителна заповед. Въпреки това, ЦРУ не отрича факта, че студентите са били разпитвани и измъчвани преди убийствата. Там се нотират мненията на гражданите и информаторите. Всички останали факти понататак идентично съвпадат: Изявлението на мюсюлмана от село Дорлобос, ръцете им били връзвани с тел, телата им били все още топли, заповедта за изпращане ракли в Костурино, изявлението на Мирчо Топчев, разпита на родителите на студентите, погребението на гробището в Струмица, броят на присъстващите на погребението и начина на заравянето на младите студенти.
В края на този доклад ЦРУ дава подробни биографии на четиримата (Борис Белев, Стево Топчев, Георги Ярмов и Мирчо Пецев) от петте убити студенти. Въпреки личните данни този доклад нотира, че всички студенти са били предварително арестувани за дейности, свързани с ВМРО. Липсата на биография за Коце Костуранов който накрая (преди самото бягство) се присъединява към групата е още един факт, че ЦРУ е наблюдавало дейността на групата дълъг период преди убийствата.
В друг документ със заглавие: "Реакциите в Струмица за екзекуцията на петте студенти от страна на УДС" [30.11.1951] между другото е написано: "Хиляди хора присъстваха на погребението. Полицията нямаше възможноста да попречи на хората да влязат в гробището. Д-р Александър Белев, баща на един от студентите разглеждал телата на жертвите при което констатирал, че те са били малтретирани и разстреляни отблизо. Тялото на Борис Белев имало много синини и две огнестрелни рани в главата. "
Освен това е написано, че общинският комитет на Комунистическата партия е бил притеснен от реакцията в Струмица за смъртта на студентите, и затова решили да проведът срещи в различни заводи в Струмица, за да пояснят, че студентите са били убити, докато са се опитвали да избягат в Гърция.
Ристо Пиличев в завода за тухли на 16 август 1951 г. казал на присъстващите служители : студентите са синове на буржоазни родители". Освен това ще рече, че същите родители изкарвале на мъката на бедните или пък ги оползотворявале същите.
Той подчертава, че студентите не са били ликвидирани след войната, а им е била дадена възможноста да подобрят своето поведение в обществото. На тях им е било забранено да ходят на училище, но все пак те са направили всичко, което е по силите им, за да работят срещу Комунистическата партия и държавата. Пиличев заключва в речта си, че студентите са били убити с право и че това ще се случи на всеки, който иска да избяга от Югославия.
Един ден преди горепосоченият документ [29.11.1951] ЦРУ получава друг документ със заглавие: "Мненията на малките служители в Македония във връзка с колективизацията и американската помощ". Документът започва с информацията за речта на същият Ристо Пиличев (което показва, че той е бил обект на изследване) за колективизацийската политика изнесен в югославското правителство в края на април 1951 година. Речта се състои от четири отделни точки, от които първата е следната: "Американците и британците не идват в Югославия да освободят народа от комунизма". Също така се посочва, че през януари и февруари 1951 жителите на Струмишкия район очакват промяни в политиката на режима (колективите да бъдат премахнати), за което пишат и петиции (изисквания) до Скопие и Белград.
На същите са им били изпращани емисари да пояснят, че няма да има промяни в политиката, а част от хората, които са писали петиции са били арестувани. По отношение на американската помощ, началници са били обучавани да отговорят, че власта не се противопоставя на помощта, но все пак нямат намерение да проведът алтернативни политики от съществуващите. Това обяснение било публично изказано на комитета на комунистическата партия в Струмица и Босилево.
Два дни преди да се получи документа за реакциите от жителите на Струмица за екзекуцията на студентите, ЦРУ получава друг документ със заглавие: "Местоположение на полковето на 48 дивизия. Картечница и противотанков систем в района на Струмица "[28.11.1951]. С този документ ЦРУ получава информация за локациите на 14-ят пехотен полк в Берово, 48-та дивизия в Струмица и други два полка на същата дивизия в Ново Село и Берово. Освен това в текста се нотира, в които от селата се намират картечни пистолети и противотанкови оръжия. Документът и датата на създаването му ясно говори, че ЦРУ очаквала недоволство на жителите от последните убийства, но и търговска реформа, която ще разглеждам в следващия документ. За това те са се снабдявали с информации за военните крепости и възможните начини за справяне на властите с врага, но и със собствените си граждани, ако се прояви нужда.
Тези два документа за студентите от Струмица показват единият мотив за ликвидацията (принадлежността към ВМРО). Един друг документ, озаглавен "План за разпускане на колективите в Струмичката област" [13.12.1951] показва вторият мотив за убийствата. Вземайки предвид факта, че властта трудно се е справяла с недоволството на народа за отчуждаването или национализацията, същата се р сблъскала с трудности при въвеждането на търговската реформа. Точно убитите студенти с десетки други младежи остро са се противопоставяли на национализацията и дори публично говорили за всичко това, а за което има и данни от самите съдебни процеси. Със самата ликвидация на "опонентите" на реформите, властта изпращала съобщения до всички граждани, че всеки, който ще се противопостави на нейните политики, ще бъде ликвидиран. По този начин им е било много по-лесно да проведат тяюхните реформит и въвеждането на "стопанството", която описвам в следващият документ.
Документът от 13.12.1951 ни показва, че за по-малко от месец от жестокото убийство, през септември 1951 г. с цел да се успокои движението на селяните за напускането на колективите, народния съвет и окръжната УДС в Струмица заповядали на местните представители да имат срещи с членовете на колективите и да им обяснят необходимостта от разпускане на колектива и формирането на икономиката (стопанството) до края на 1951 година. В текста следва по по-дробно описание за това как ще бъде направено и обяснено на селяните. През последната точка е посочено, че селяните се съмняват в намеренията на правителството и смятат, че: гласуването за премахването на колективите няма да бъде свободно, с "икономиката" няма да се подобрят условията им на живот, правителството ще "постави" цените на продуктите, на членовете на комунистическата партия ще им бъде дадена по-добра земя и че те няма да получат земите които преди това са притежавали.
След убийството на петимата студенти, ЦРУ продължава да се интересува от дейността на младежите в града. Един ден след доклада за реакцията на населението [30.11.1951] ЦРУ получава нов доклад, озаглавен "Условията в гимназията в Струмица" [01.12.1951]. Основна цел на доклада е да се проучи политическата подобност на преподавателския състав и учениците. Информациите които ЦРУ получава се следните: Александър Аговски - директор (активен комунист), Мано Димитров - география (не е комунист), Слободан Николовски - македонски език (не е политически активен), Анка Петрова - физика (не е комунист), Константинов - естествени науки (няма информация) и Кръсто - преди военно обучение (няма информация). Според доклада в гимназията има и няколко комунисти от порядъка на учениците. В продължение за дружеството се говори: "комунистическото студентско дружество лошо работи и е неефективно. Учениците са принудени да членуват в тази организация, но те избягват да бъдат включени в дейностите и ".
Последният достъпен доклад със заглавие "Струмичка гимназия" е от [06.06.1952]. Тук една година след убийството [13.08.1951] и първия доклад на ЦРУ за гимназията от [01.12.1951] фигурира само едно и също име от предишния доклад, това на професора по география Манов Димитров. Всички други имена на ръководителите и преподавателите са нови. За разлика от предишния доклад в този е посочено, че: "комунистическото студентско дружество има само няколко членове. Така е защото учениците не са били принуждавани да се присъединяват".
В доклада има информация, че до края на 1950 г. е имало 1000 ученици в училището, а след това правителството решава да намали броя на стипендиите, а записването на нови ученици съкратява на 500. Този факт също дава ясна представа, че властта систематично искала да поттуши интелигенцията, която съществувала в града в годините на следвоенния период като след това лесно би се справила с реформите, които трябвало да бъдат изпълнени до края на 1951 година.
Накрая, но не и последно, бих искал да благодаря на американския народ за тези девет документи но и хилядите други, които днес ни са на разположение и ни посочват една различна представа за изпитанията с които се са сблъсквали Македония и македонските граждани през историята.