Прокуратурата трябва да бъде автономна и извън съдебната система. Тази позиция изрази професорът по право и бивш депутат Екатерина Михайлова пред bTV.
„Дебатът за мястото на прокуратурата не е нов и не е стартирал нито с Лозан Панов, нито със Сотир Цацаров. Още в 7 ВНС е коментирано и тогава като опит да се излезе от това което е било тоталитарната държава – „Дайте да направим всичко независимо”, отива прокуратурата в съдебната власт… което е малко странен модел, наистина в повечето страни не е точно така”, отбеляза Михайлова.
Тя цитира и тогавашния правосъден министър проф. Пенчо Пенев, по думите на когото в последния момент надделяло схващането, че следствието, прокуратурата и съдът трябва да са заедно, за да няма намеси от страна на изпълнителната власт. В НРБ главният прокурор е бил избиран от парламента, припомни тя.
Според Михайлова когато гледаме Конституцията, „в частта „съдебна власт” се видяха най-много дефекти – от 5 изменения, 4 са за съдебната власт”. Професорът е питала студентите си за най-големите проблеми с конституционната практика и най-много коментари има за Великото народно събрание и индивидуалната конституционна жалба.
Тя отбеляза, че е привърженик на концепцията за „преглед на Конституцията” във ВНС – работа по пакет от предложения, по които да се постигне съгласие. „Трябва много да се внимава, защото ВНС може да направи всичко”, подчерта тя.
За мен беше много разочароващо това, което четох – че политиците вземаха решения на база на информация, която и ние сме имали от вестниците. Така Михайлова коментира публикуваната стенограма от консултациите за КТБ от 2014 г.
„Странното беше, че се работи при липса на информация. Как да решиш един толкова важен въпрос, ако е запушена комуникацията, ако нямаш точните данни?”, запита тя и отбеляза, че все пак някои от участниците, като нагърбилия се с „несвойствена за него задача” президент Плевнелиев, са били по-подготвени.
Михайлова отбеляза, че в разговорите се е решавала съдбата не само на една банка, но и на парите на много хора.