Покрай едно изказване на външния ни министър г-жа Екатерина Захариева отново се разгоря спор, засега главно в Интернет, около исканията на Скопие да признаем освен държавата, и македонски език, и македонски народ. Това е едно голямо свидетелство, че в някои политически кръгове в Скопие са на една-две светлинни години от европейските норми и ценности. Това пише в свой коментар директорът на националния исторически музей Проф. Божидар Димитров.
Език например според тези ценности не се признава от правителства, а от професионалните лингвистични институти. Иначе казано премиерът Бойко Борисов не може да признава македонски, австралийски, швейцарски, кипърски, косовски, молдовски и други подобни „езици”. В тоталитарни държави – може. Другарят Сталин създаваше и признаваше много езици. Дори книга бе написал: „Марксизм и вопросы языкознания”.
А друг руснак бе написал песен със стих: „Товарищ Сталин, вы большой ученый, В языкознанье знаете вы толк”.
Ние обаче живеем в демократична държава. И Бойко Борисов не е Сталин. Следователно правителството не може да признава език. А също и нация. Нацията или я има или я няма. Затова и това не може да направи правителството ни. Какво да признаем за „македонци”. Население на Македония с 2 млн. души. От тях 600 000 са албанци, 100 000 турци, 200 000 „гюпци” (т.е. цигани), 40 000 сърби и 120 000 българи. Кой за какъв признаваме? Принадлежността към една нация е индивидуално, а не колективно право на човешките индивиди. Така е при демокрацията.