От военно поделение в град Пловдив лъха на позор. Позор за българската армия! Страшната гледка на гниеща военна техника ни кара да се замислим какво става с нашите пари, парите на данъкоплатците, и къде е военният дълг отпреди двадесет години.
Пейзажът сам показва колко са се променили нещата в армията. Защо в онези години сме си давали здравето за тази държава при отбиването на военна служба и заслужавало ли си да загубим по година и половина от живота си, за да видим техниката на тази армия захвърлена - без да бъде консервирана, без да бъде прибрана? Всичко е оставено да се скапе под влиянието на атмосферните условия, а после да бъде продадено за скрап.
Първата мисъл, която мина през главите ни беше, че машините са бракувани, но след като видяхме валидни регистрационни номера и застрахователни стикери, осъзнахме истината. Болно е, че парите за боядисване и съхраняване на тази техника отиват някъде. Болно е, че можем да видим как войник, чиято заплата плащаме ние - данъкоплатците, е легнал под вишката и рови в телефона си, а останалите се крият наляво и надясно по цял ден, колкото да мине денят.
Това са гледките, които ни карат да се замислим и да се молим никога да не се налага да разчитаме на тази военна техника и тези войници.