„Апелираме депутатите да бъдат отговорни и разумни по отношение на раздела за минерални и изворни води в проекта на Закон за храните, защото техните решения няма да засегнат просто една фирма или една община“.
Това пише в становище на КРИБ, изпратено до Десислава Танева - председател на Комисията по земеделие и храни към Народното събрание, до Даниела Дариткова - председател на Комисията по здравеопазване и до Петър Кънев - председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание.
Ето пълният текст на становището на КРИБ по проекта на Закон за храните:
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България застава зад позицията на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, колективен член на КРИБ, обединяваща интересите на над 70% от инвеститорите в сектор бутилиране на вода.
Според нас проектът на Закон за храните, под чиято регулация попадат минералните и изворни води, ще създаде непреодолими бариери пред бизнеса и инвестициите и ще възпрепятства развитието на българската икономика в сектора за минерални и изворни води.
Предлаганият нов модел, който допуска повече от един бутилировач на едно находище и въвежда нови правила в брандирането на продуктите, са проблеми, които могат да компрометират целия сектор. Текстовете на закона във вида, в който е предложен на вниманието на народните представители, не само създава предпоставки за нелоялна конкуренция и отлив на инвестиции, но и подлага под риск ресурса, размива отговорността и срива потребителското доверие. Подобна законова среда ще отложи сериозно дългосрочните инвестиционни проекти на отговорните компании. Интересът за нови инвестиции в сектора ще бъде блокиран.
Обмисляното отпадане на принципа „едно находище – един оператор – една марка“ не е антимонополна мярка. Няма монопол на българския пазар за минерални и изворни води. Има много неразработен воден ресурс, съответно възможности за инвестиции и развитие на бранша, които би следвало да се стимулират, чрез категорична законовата уредба.
Притесняващи са манипулативните твърдения, че браншовата организация предлага да се зачитат имената на българските „извори“, а водите да се бутилират само под търговски марки. Напротив, АПБНБ настоява въпросът с търговските марки да се разгледа внимателно, защото според новите текстове в законопроекта те се заличават, тяхната роля и функция се обезсмисля. Търговското наименование и марката не са различни неща, напротив – това е безспорно потвърден факт и от авторите на европейската норма и от всички, които прилагат еднаквите за целия Евросъюз правила. Всички предлагани на пазара български натурални води носят български имена. Отговорната индустрия стриктно спазва регламента на Европа за градените от нея марки, възползвайки се от правото да използва имената на находищата или местата на бутилиране. Опитът на закона да пренебрегне този факт и да направи водещ символ върху етикета не марката, а името на едно конкретно съоръжение, използвано за добив на водата, противоречи на всяка здрава логика и на европейските норми. Потребителите категорично ще бъдат подведени и отговорността за качеството на водата, която пият ще се размие, тъй като заложеният модел позволява водата от едно находище да се бутилира от различни фирми и всички те да имат едно и също име върху продукта си.
Моделът на дългосрочно и ексклузивно споразумение с производител, който ще експлоатира даден воден ресурс, гарантира дългосрочно стратегическо планиране и визия за развитие на бизнеса, внедряване на иновации както в самото производство, така и в мерките за опазването на околната среда при експлоатирането на този ресурс. Условията за правене на бизнес на едни от най-големите данъкоплатци в страната трябва да бъдат сигурни и предсказуеми, за да се стимулира допълнително заетостта в сектора.
Апелираме депутатите да бъдат отговорни и разумни по отношение на раздела за минерални и изворни води в проекта на Закон за храните, защото техните решения няма да засегнат просто една фирма или една община. Със своите решения те ще отправят послание към бизнеса, опериращ в страната и към потенциалните нови инвеститори – български и чуждестранни. Към все по-взискателните потребители. И най-важното, към хилядите заети в сектора хора“, завършва становището на КРИБ по проекта на Закон за храните.